Бой на срички

Яли ли сте някога „бой на срички“ – какво е това ли?
Държат детето за едната ръка над лакътя, а с другата бой по задника с наричане „Ка-зах-ли-ти-да-не-пра-виш … това или онова“, не може да не Ви се е случвало …
Ние сме на море – майка, татко (двамата учители) и аз (още малко дете), седим на плажа, но не ни дават да се къпем, а само се печем и ни с скучно и неприятно!
Играем на играта „ораторе-бораторе“! Една моя, почти съученичка, красиво и послушно дете, нарича седналите в кръг други учители и около тях седналите лагеруващи деца – пионери, дечица възпитани, като … пионери! Добре възпитани, искам да кажа! Какви можеха да са навремето чавдарчетата и пионерите?
Ваня (нека сега тя да се казва Ваня), деликатен Човек и сега в Живота, нарича играещите:
– Крал, царица, везир …
Идва мой ред, представям си ги по ред и наричам:
– Глупак, пияница …! – майка умря от срам, но си беше истината или поне значителна част от нея!
Е, тогава (в едно бунгало) бях „съветван на срички“!
Вечерта, обаче влизам в столовата, виждам „един от играта“ – вече почерпен и много философстващ и когато майка ме погледна с поглед: „Ти какво правиш тук?“ – аз отидох при нея, нахално и тихичко й прошепнах:
– Ораторе, бораторе … – вместо да ям кебапчета, бях изгонен от празненството!
…
Но аз, още я играя тази игра …

Автор: Йордан Стоянов
Снимка: Instagram

Абонамент за месечен бюлетин
	Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Име: E-Мail: