: 05.04.20, 
Йордан Стоянов, 2 254 преглеждания
Не слушаме „себе си“ дори …
…
На никого досега не бях разказвал това!
Бях дете и често ходих за риба, усещах ги пущините, знаех ги къде са – в дълбокото, там където лятото водата е хладна, в дълбоките подмоли – наготово съм получил това знание за да го имам, но с изпитание го разбрах! Лакомията Човешка, да имаме повече от колкото ни трябва, много да имаме … поемах си дълбоко въздух, гмурках се и задържах дъха си, предопределено беше да ги хващам по много! Ооооо, колко риби съм изловил, гордост, греховно голяма гордост беше за мен да се прибера у дома с много риба, да се хваля и да усещам завистта на другите, до един ден, когато …
Заклещиха ми се лактите, там в дълбокото, не можех да се измъкна, въздухът ми свърши и паниката ме обзе напълно, умирах си хора, там, сам под водата! Нямах въздух … вярвайте ми, умирах! Червени кръгове пред очите ми изрисуваха лика на баба! Да, не на татко, не на майка, баба ми дойде при мен тогава, видях я ясно:
– Не разливай водата, тя е Божи дар!
– Гледай къде стъпа, смачка цветето!
– Не си играй с хляба!
После я „видях“ в църквата:
– Запали тази свещ чедо и кажи „Благодаря ти Боже!“ – милата ми баба … с детската си искреност промълвих безпомощно:
– Помогни ми Боже!- и стана чудо:
Някаква сила ме освободи от коварната хватка и ме изкара на повърхността! В ръката си държах една голяма риба … по-голяма не бях хващал никога досега!
Тогава разбрах – само тази единствена риба е била „нужната ми“ днес, бях жив и това беше всичко! Сърцето ми биеше лудо, а в ушите ми биеха камбани! Не знам, колко съм седял така на брега, но после без колебание пуснах другите риби в реката и бавно потеглих към дома! Вървейки, още не вярвайки, че ми се е разминало, за пръв път „видях“ колко е красив Светът и колко безразсъдно глупави и алчни сме ние хората! Чак жалки сме понякога!
Това запомних завинаги, затова … вече след много години, когато отида за риба и хвана две риби си казвам:
– Благодаря ти Боже! Имам вече всичко днес! … и се прибирам в къщи при семейството си!
…
Гледам сега пред мен и виждам едни очила, пластмасови – покриват добре зоната на очите! Сещам се, че ги купих от Метро преди около месец – видях ги и нещо ми каза „Купи ги!“. Мислех си, „ще работя нещо, ще ги сложа да си пазя очите“ … ама то, за друго ми трябвали … сега си слагам тези очила и една маска (и тя по неведоми пътища Божии дойде при мен) и отивам да купя малко храна … толкова, колкото ми трябва днес …
…
Грешни сме всички, много сме грешни … не слушаме дори себе си, а сам Господ е втъкал частица от Него Си в нас, за да бъдем истински Човеци!
… нищожно малки и грешни, но Човеци!
Колко малко ни трябва днес … и за него, само трябва да кажем:
– Помогни ми Боже! – или …
– Благодаря ти Боже!
…
Всичко се движи и променя (надявам се към нормалност, а доброто да дава посоките) … за човек и дърво не бива да се съди само по един от сезоните му! Да дадем път на радостта, любовта и мъдростта, нека продължим напред и изживеем всичките си сезони!
… и това да ни прави щастливи!
Нали?
05.04.2020г. гр. Велико Търново
Прегледай още: Мравки и хора *** Заканих се и го направих *** Балък *** Щрак … още други
- Дюнер с майонеза моля, …
- Стайнбек ни изпревари
- Там съм роден
- Една истинска случка
- Сармите или истината
 |
Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! |
Добави коментар