Категории

Текущо за днес (утре) ...

: 09.04.19, Йордан Стоянов, 694 преглеждания

Ораторе, бораторе ...

 

05:00 на 04.04.2019г.
гр. Хисар

„Да се премахне злото от Вселената…
– А ти тогава ще останеш ли?“
Учителя

Казвам Ви директно – днес ще Ви подразня!
Спокойно, аз Ви обичам, затова го правя!

Познавате ли Иван Иванов?
Не, не е той!
Този човек, за който става въпрос ме дразни, постоянно ме дразни! Особено в началото, когато оценявах и класифицирах хората! Някои бяха зле, даже много зле, с две думи „грозна картинка“! Всеки „такъв случай“, решавах, че трябва да „го поправя“, един вид „да го науча, как правилно да живее“ за да не пречи на Живота да бъде красив! Първо, им съобщавах „горчивата истина“, че „не стоят добре на Земята“, после им давах серия от правилни съвети, с които да ги „вкарам в правия път“! И до ден днешен с този Иван Иванов „не вървят нещата“, ама да беше само той!

Сега, грозните вече станаха много, затова отварям темата!
Вие си мислите, че не сте от тях, но не знам!
Дано бъда разбран правилно! Гледайки така …
Трябва да поговорим все пак, има какво да си кажем!

Как да Ви обясня?
Помните ли онази игра „ораторе, бораторе“, да поиграем а?
– Ораторе, бораторе, какъв да бъъъъде тоз?
Започвам по ред да назовавам, точно „каквото ми е пред очите“:
– Свиня!
– Кукумявка!
– Мишок!
– Кон! Да, той е красив, но да го гледаш отдалече, иначе мирише и може да бъде груб!
– И други и други … цяло не добре изглеждащо „животинско царство“!
Схванахте ли за какво говоря?
Помагах на Живота да си остане красив! „Подобрявах“ всички около мен и бях доволен от това!
Някой все пак трябваше да казва истината … не за друго, а за да се поправят нещата!
Отнякъде трябва да се започне, нали?

Сега, обаче си мисля, че никой досега не оцени високо моите усилия!

Продължавам горната игра, като „на сън“ виждам една учителка как започва деликатен разговор:
– Йордан, виждам, че много обичате животните!- усещам в изказа й загриженост и нежен стремеж нещо в мен „да бъде изгладено“! Разбрах, опитва се тънко „да ме поправи“, защото в нейните очи „аз съм едно от онези животни“!

Значи, какво излезе: „всеки поправя някого“ и в същото време бива „поправян“!
При това, забележете: „няма значение, какъв си, защото няма еталон за красота в този Живот“, затова по правило „винаги ще бъдеш поправян“ от някого!

Този ред разсъждения винаги ме прави силно разколебан и объркан!

Как успя Животът на всеки да внуши, че е безгрешен и „трябва да поправя“ другите? Нещо повече, как той успя да ни накара да си повярваме, че сме месии: носители и творци на нов, по-красив и справедлив ред?

Едно нещо, обаче е вярно: макар, че продължавам да ги виждам аз никого не наричам повече „свиня“ или „кукумявка“. Не само тях … учтиво поздравявам и всички мишоци, и всички други „животни“! А конете, те много се развъдиха напоследък, повсеместно пасат около мен, продължават да си миришат, даже гледат да те ухапят! Поздравявам ги учтиво, зашото аз също вече мога много добре да цвиля, няма как – налага се!

Получава се нещо странно: гледаш реалността и се натъжаваш, ама нали вече си поживял повечко на тази Земя, теоретично знаеш, че изначало Животът е красив и не си вече толкова тъжен!
Мога да дам и примери:
Виждаш бяла платноходка в морето – волна, красива, ама като се качиш на нея … мръсотия, протъркани въжета, мръсни платна, всичко скърца … и обратното: седиш си в тази мизерия на нейната палуба и си мислиш: „Къде съм дошъл? Спокойно, пални си една цигарка с кафенцето, ония от брега ти завиждат! Те не знаят истината, а истината е такава, каквато им я разкажеш!“
Друго нещо са си чайките – волни, бели …
Волни, бели … докато не ги видиш отблизо: много грозни бе! А Вие прали ли сте някога бяла риза с къс ръкав изцапана от „бяла и волна“ чайка? Продължително переш, „бялото няма как да стане бяло“, можеш само волно да псуваш!
Видяхте ли парадокса: гледаш – навсякъде простотии, а се радваш на Живота!
На всяка една реална простотия, съответна теоретична усмивка, защото мислите са красиви, но действителността крастава!

Вие къде сте точно? Нагоре или надолу: всеки различно, но нивата се виждат добре!
За да не Ви ядосвам повече, ще кажа, че това даже не са мои мисли.
Аз в момента спя …

Вратата на хотела е отворена и от парка долита песен на славей!
Душата ми буди умореното тяло и го кара да излезе на терасата!
Хубаво пеят!
Обичам я тази игра (Живота), затова продължавам да я играя:
– Ораторе, бораторе …! – затварям очи и наричам:
– Славей!
Не това не е възможно, ти Човече славей не си видял, ако „имаш уши“ само можеш да чуеш песента им! Искаш да си в техния хор, за да създаваш хармония и красота! Искаш да наречеш някого „славей“, ама не го виждаш! Въпреки това се опитваш, но винаги се сещаш за думите:
– Йордан, виждам, че много обичате животните!
Затова, само се усмихваш на всичко около теб и си оставаш наблюдател, или мечтател, или и двете! Защото, не ти стиска „да запееш … като едно време“, или не му виждаш вече смисъла! Оставяш „Светът, такъв какъвто си е“, защото си въобразяваш, че „вече си мъдър“!

Няма повече да спя …
Правя си тихичко едно късо кафе и смело сядам на компютъра.
Не пътувам на автостоп, аз си карам по моя път, a новият ден разтила пътища нови!
Запалвам двигателя и „влизам“ във Facebook, нови снимки: „Как ще изглеждаш на 70?“ – някаква нова простотия! Какво е това?
Боже, Господи!
Хората не се замислят, какви са сега … тръгнали да проектират себе си в бъдещето!
… когато са вече на 70 …
Превъртам съдържанието и виждам поредната снимка: „Иван Иванов на 70 години“ – изглеждаше много добре! Никак, ама никак не се учудих! Този път не се ядосах! Дори леко се успокоих за Иван, щом той така ще изглежда на 70, за какво са всички тези мои грижи?
Никого не „поправяйте“, от мен да го знаете това, „славееви песни“ пишете и тях пейте!

Станах и излезнах на терасата за да ги послушам още малко!
В мен още върви играта:
– Ораторе, бораторе …!- затворих очи и те видях – да теб, точно теб, ти който четеш това:
– Славей!
– Какво, не си славей? Искам да си славей, пожелавам ти го!
– Славеи искам да има, славеи които пеят красиво …

Автор: Йордан Стоянов
Снимка: Instagram

Абонамент за месечен бюлетин
  Бюлетинът е напълно безплатен!
Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!

Добави коментар

Можете да използвате these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!

20 случайни публикации