„Мила ми Венето, знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе…“ Христо Ботев
разказ от Станислав Стратиев (download)
Живи плетове и („живи“) хора …
Един разказ за смисъла на Живота, усилията за утвърждаване на своето мнение и личните права и свободи на един „жив“ плет (човек)!
Виждам, че вече го няма – за един жив плет, става въпрос! За да не Ви въведа в някакво заблуждение – „този обект“ представлява множество от кичести храсти, оформени в правилна геометрична форма около тротоари, алеи, стълби – очертава пространства в паркове, около обществени сгради, общински градинки, манастири, църкви или другаде – сетихте се, за какво става въпрос, нали?
Не му „вървеше“ на този плет и това е – дойде поредния началник и каже: „много е нисък“, друг „ще препоръча“ да се „остави да бъде по-висок, но да бъде по-тесен“, … изобщо със всеки нов началник – нова визия! Нова визия, но това „не е да си купиш нова дрешка и хоп вече си различен“ – за плета предполагам това си е било мъка, то не бе рязане, то не бе оформяне по нови тертипи и вкусове! Нарекох го в началото „жив“ плет, но не знам от толкова експерименти дали вече е бил „жив“! Може и това да се е случило, не се бях вглеждал скоро в неговия ареал – така или иначе, вече го няма!
Така „мина целия му живот“ – началниците идваха и си заминаваха, а той оставаше да чака поредния за да разбере по болезнен начин, какво ново ще го сполети, когато чуе, „че не изглежда добре“. После идваха познатите ножици и резачки „да го вкарат“ в „света на естетиката“! Ако наблегнем на абстрактното разбиране на Живота, трябва да кажем, че „никой даже и не го попита, как точно самия той иска да изглежда“ – всички вместо да се занимават със своята работа, „се хващаха“ за плета, защото от друго не разбираха! Ясно личаха опитите да се подменят „очакваното добро бъдеще“, основано на упорит труд и професионализъм с непрекъснато настъпващите промени във … визията на плета и … той не издържа и умря!
Е, какво да кажа повече! Той Стратиев го е казал:
„Заявявам, че не искам повече да съм Венета.“ … иначе, ще се махна … или ще умра, като плета!
Поглеждам пак надолу – от отрязаните ниско стъбла на живия плет покарали отново нови листенца!
Е, да! – какво да последва: и на мен ми мина една нова мисъл … „няма да се махам, нито пък ще страдам“ – тоооо, където и да отидеш …
Автор: Йордан Стоянов
24.06.2021г. гр. Велико Търново
Прегледайте още:
Семенце за Живот съм аз …
Галерия на Живота
7 философии за щастлив живот
25 цинични цитата за живота, които се оказват… истина
Най-добрият приятел на човека
Добавете 20 години към живота си
Добави коментар