Баба Игнатка от село Арбанаси

Беше есента на 2018, обикалях из Арбанаси и снимах. Видях една баба да седи на малка пейка пред дома си, хубава баба, Човек с излъчване, което привлича!
Поисках разрешение да я снимам …
– Как го направи бабо? – тя дори не помръдна, но аз подсъзнателно разбрах, че „може“.
– За снимката ли синко? Видях, че снимаш, нека още нещичко да остане от мен тук на Земята, че и моето време веке изтича … Пиши сине на снимката, че се казвам Игнатка, на дядо ми Игнат съм кръстена! Баща ми много искал да има момче, но не било писано, 4 сестри бяхме, всички си отидоха … саминка съм веке! Мълчаливо само с мъртвите веке си говоря … викат ме …
Говорихме дълго, предимно тя, аз само слушах!
– Родих се, … ! – започна бавно тя и разказа „себе си“.
…
Даваме и взимаме, не са необходими думи! Тишината е най-мъдра, думите са само за мозъка, да си назове нещата и да си ги подрежда, когато ни дава решения, водейки ни по пътя, според опита ни … и на тези преди нас! Даваме примери с начина, по който живеем! Мислим и чувстваме, градим с думи истински образи на околните в душите си, себе си вграждаме в другите и така хората продължават да живеят, дори когато вече ги няма. Изникват спомени и виждаме предците си, знаем как те биха постъпили сега и това ни води вярно напред! Дори когато грешим или когато ни предстои нещо трудно или тежко, тогава ги сънуваме … понякога нищичко не казват, само напомнят за себе си, защото още живеят чрез нас, а само спомена за някого си е опора в бъдещето! Няма да сме първите, наследили сме родова мъдрост, трябва да я предадем на следващите след нас, не можем да си позволим да почиваме, искаме да дадем повече за да не прекъсваме точно ние мъдростта и силата на веригата!
…
Баба Игнатка, една красиво остаряла жена, която иска да остави още нещо малко от себе си тук на Земята, нещо мъничко втъкано в някого, когото дори не познава … и не е важно името й, то е само за да назовеш хубавото, което ти е дадено някога, то е съвет и опит, спомен и образ, който ти помага …
…
Днес е слънчево, ходих до Арбанси да пия кафе.
Минах по същата улица, на вратата имаше избелял некролог!
Седнах на същата пейка. В мен оживя спомена за една хубава баба, Човек с излъчване, което привлича! Обърнах снимката и написах: „баба Игнатка от село Арбанаси“!

Автор: Йордан Стоянов
Снимка: Instagram

Абонамент за месечен бюлетин
	Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Име: E-Мail:

Прегледайте още:
Дезидерата – мъдростта на живота в 30 реда
Умни са орехите (и не само) …
7 признака, че сте стара душа
Благодаря ти Боже!
Индиански мъдрости за духовен баланс