Умни са Орехите …

Непосредствено до границите на парцела на вилата има три ореха – никога не съм „говорил“ с тях, а се оказа, че те са толкова умни – по-долу всичко е описано!

Вчера ходих до вилата, както обикновено спрях под ореха, всъщност те са три – два много големи и един по-малък. Правих, какво правих, че излезнах навън на пейката, гледам: наоколо пустош, а цялата кола покрита с орехови листа …
Дааааа, умни са Орехите, знаят „накъде духат ветровете“ и „как се сменя хавата“! Вече са тотално „съблечени“ и са подготвени за това, което следва – останали са „само по клони“ – снегът ще си пада във величествената им корона и няма се задържа! Изглеждат спокойни след правилното и навременно взето решение, знаят те! Да му мислят (ама не го правят) другите плодни дървета … защо ли – цъфтят, красиви са като в приказките, отрупват се с плодове, пак са красиви, а дойде ли есента – като „красива жена на четиридесет са!“ – гледаме и въздишаме по нея, радваме й се и искаме да си бъде все така хубава!
… Орехите също дават добри плодове, ама някой „чува ли ги“ – цъфтят, никой не разбира – то това тяхното цвят ли е: сополи, ама те умничко „си свършват работата“ и хоп на трапезата са и техните ценни плодове, редом на всички други! Те (ябълките, например, ама и другите) „инак още си живеят“, не си пускат листата, ама си патят – не случайно стари овощари казват, „като подрязваш напролет ябълка и я погледнеш отстрани – трябва да ти се доплаче“! Да сте чували някой да подрязва орехи – къде ще ги стигнеш, те са във висините! „Не дават“ даже и да ги брулиш – „внимавай, като се качиш горе, орехът е слабо дърво“, пък и от високо се пада! Те решават кога и колко да ти дадат – „ще ида да видя дали има някой паднал орех“, а пък за всички други „ще ида да обера (там каквито дървета имаш)! Пък дойдат ли едни времена особени … (например за брулене на сливи за ракия) ), ох (майко) горките те, добре, че до пролетта има много време за да забравят, как са ги брулили, че пак се надпреварват отново красиво да цъфтят! И всичко се завърта …
… Животът е безкраен … през пролетта, пък обратното – изчаква, изчаква Орехът да види как идва сезона и чак тогава се разлиства! И добре прави, защото … задухат ли ненадейно силните пролетни ветрове … сещате се какво се случва, ама не и на Орехите – дълбоки и здрави корени имат, издържливи са – не се поддават те на „провокациите на Живота“, настанат ли пък големи летни жеги, „те си имат за всичко почерка“ – восъчни листа, малко изпарение, дълбоките корени „знаят“ мястото на влагата в Земята. Големи и силни са те, „дебела“ е сянката им – нищо не расте под нея, за да не им пречи, на хората даже се опитват да приправят – основите на постройки разместват, керемидите разбутват, водосточните тръби с листа пълнят, а да не заспиваш под орех – по лекари ще ходиш! Как са го направили не знам – законово защитен вид са, хайде опитай се да отсечеш орех да те видим имаш ли пари за глоби и разправии! Казвам Ви: „не са лесни“, затова „не ги много обичат“ и не ги садят в дворовете, да не им засенчват пространството, искат ги „по-далече“, за „да не пречат“, но без тях не могат! Лекарство да направиш, малки орехчета търсиш, тънки неща в кулинарията да захванеш, смлени орехови ядки ти трябват. … но: нараниш ли Орех – яда му в миризмата и по дрехите си ще усетиш … разбират му те, умеят „да живеят Живота“, хем са своенравни, силни и независими, хем винаги „в трудното“ са нужни и дори незаменими!
… Наслаждават се Орехите на Живота, не бързат, бавно растат и всичко овреме премислят, мъдрост природна са придобили! „Този орех го е садил прадядо ми“ – сетил се Човекът, какво дърво да засади, защото е слушал „здравите си корени“! „Мястото му намерил“, че Орехът „дърво да стане“! … и покрай дървото, него споменават, че всичко на Земята е енергия, витае още душата му в имота, но само с Орехите си говори, че другите вече отдавна ги няма! Казват, че когато засадиш орех и стволът му стане дебел, колкото врата ти – умираш – спокойно!- садете ги, пазете ги, времето им върви бавно, защото се наслаждават на всеки миг от Живота, и си „имат свои табиети“ – по различен начин го правят – кой (или кога) костелив и дребен, кой едър и вкусен и диви орехи има даже, целия Свят ги познава и разчита на тях! И като кажеш „Орех“, приятно ти става, за хубави неща се сещаш, еххх който ги усеща нещата, че е давала майка му, като малък орехи да яде, умно да бъде детето!
… Гледам, обаче малкия орех – още доста листа има в короната, той не „поглежда ли в страни“, „не разбира ли“, че когато наближава трудното, трябва да се гледат тези, които мълчат! Да, в такива моменти тях слушайте …
Пусто е наоколо, жива душа няма, само едни мълчаливи Орехи, които никой не разбира, какво искат да кажат „в мълчанието си“!… За хората, които ги няма исках да пиша, но сега не виждам никого – пусто е наоколо …
Ехххх, хора разни!- „всичко ще бъде наред“, само ако чуем, какво „ни казват едни мълчаливи“ Орехи!
Ох, дай Боже, дано!

Автор: Йордан Стоянов
27.11.2020 гр. Велико Търново

Прегледайте още:
Дезидерата – мъдростта на живота в 30 реда
Благодаря ти Боже!
7 признака, че сте стара душа
Баба Игнатка от село Арбанаси
7 признака, че сте стара душа

Абонамент за месечен бюлетин
	Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Име: E-Мail: