: 31.01.20, 
Йордан Стоянов, 1 487 преглеждания
…
Времето е адски горещо и аз сядам в прохладната сянка на голямо дърво, приютило освен моята „маса за двама“ и други, образували търговската арена на отсрещното заведение. „Добре сметнати“ са тук пространствата, гледката и лекият бриз допълват приятното усещане, чисто е … не, в България съм – тук също може да бъде хубаво! Бегло прегледах менюто:
– Една бира Heineken 330 за мен, ако обичате, а за теб мила? – усмихнах се на сервитьорката и погледнах жена си.
Поръчката ни беше изпълнена веднага.
Налях си част от бирата в държана във фризер почти ледена чаша и отпих малка глътка!
Една малка бирена глътка …
– За какво се замисли?
…
Не знаех откъде да започна – дали от приятния послевкус или от бирените спомени в главата ми. Горчеше ми на мен бирата, късно намерих „нейния чар в лятната жега“, но много добре си спомням как, като малък обръщах в магазина всяка бутилка. Защо ли?- преглеждахме всички бутилки на светлината и избирахме само такива, в които не плуваха утайки. Представяте ли си- всеки купувач, застава пред едни мръсни каси, обръща всяка поредна бутилка и ако всичко е наред я купува. Зелените бутилки се преглеждаха лесно и сигурно затова сега обичам бири бутилирани в зелено стъкло! Ако все пак в някоя бира имаше плуващи парцали:
– Подай ми татко една друга, а тази я излей в мивката! – сякъш още го чувам, беше то „едно време“, сега никой вече не излива бира в канала … всички бири сега „светят, светят“ на Слънцето, бутилките са чисти, имат хубави етикети, някои от тях се отварят „само с ръка“!
Има и голямо разнообразие, ама не е същото …
Останаха само някои елементи „бирен фолклор“, например: когато ми се пие още една бира, казвам на жена си:
– Ако обичаш, дай ми, ако има една зелена бира в хладилника? – знам аз, че там всички са зелени, ама!
Преди (в онова време) нямаше бири от 330ml, а израза: „Мини да пием по една бира!“ не беше така лимитиран, както е сега! Ако бирата е синонимно понятие на „някакво удоволствие“, то същото вече „трябва да се изживее в рамките на 330ml“ – вярно, в ледена чаша, ама за 330, разбирай читателю милилитра, секунди или думи!
Веднъж станах късно през нощта и бях толкова жаден, че отворих хладилника, вземах една бира и въпреки, че мозъкът ми шептеше: „Не го прави, не го прави Данчо!“, какво стана ли? Последваха едри глътки, а онази бира цялата потъна в гърлото ми, като вода в къртичина! После тихо си легнах, свих се на топка от болка в стомаха и както не съм твърде набожен, заредих дълги молитви за здраве! Боже благодаря, тогава всичко мина добре, обаче … при 330ml, това е практически невъзможно!
… и в количествата „не е истината“ – то съседи, колеги, приятели – „Мини да пием по бира!“, (разбирай 2,3,4 … е за някои и повече), нощите бяха дълги, а на другия ден имаше: „имам един проблем, ще закъснея малко“! В „такива случаи“, казвахме на колегите си „Добър ден!“ чак след обяд (ако ги видим изобщо). Веднъж дори без да искам ожених един колега! Нямаше бира по магазините, всичко се караше по морето, но аз случайно успях да купя цели 10 бири! Най-много по толкова даваха тогава- странно нали? Купих и други продукти, сготвих ги и му съобщих по телефона радостната вест. Живеехме срещу една болница – гледаме на един прозорец едно тъжно момиче:
– Ехоооо! – махаме му, то се усмихна … на другата вечер, прибирам се – момичето в къщи, пият кафе с Пламен! После се ожениха!
Да направя за всеки случай една уговорка: „живеехме, сготвих, Пламен“ – сега тези неща се тълкуват различно, уверявам Ви, че с мен всичко там е „нормално“, въпреки, че си поръчвам често по една Heineken 330, (сега и другото вече е „нормално“, защо ли изобщо я отварям тази тема), … че като казах 330 …
Сега – дори 330 секунди не закъсняваме за работа, но пък открихме друга – нова страна на удоволствието „студена бира“: За да се услади нещо на Българина, то трябва да е хубаво, малко и да е скъпичко … ето добър пример: бира Heineken 330ml. Къде ще ти излезе сега финансово една вечер от „онези“ за една „силна компания“, „на Heineken“ … но вече няма „имам един проблем, ще закъснея малко“, защото сега наистина ще имаш проблем … и много свободно време, за да си намериш нова работа. Но пък сутрин си свежарка и чувстваш някак си по-стойностно нещата от Живота! Само в пустинята, усещайки непреодолима жажда, разбираш стойността на чаша студена вода! Точно така, от „сушата“ завяхнаха компаниите, а израза „(ходиш на/имаш) гости“ вече поражда реакция „Уфффф!“.
Всъщност, сега се сещам, че това вече съм го преживял един път – бях в Германия, возих се на едно открито корабче по река Шпрее, да в Берлин! Срещу мен имаше една компания, първо „нещо отказваха“ един стар човек, после му поръчаха една малка бира – сещате се каква! Да бяхте видели този Човечец как я държеше, амброзия да му бяха сервирали, нямаше така да й се радва. Впечатли ме тази случка, затова съм я запомнил, че сега знам от кои земи това същото дойде и у нас … скромничко да му се радваме на истинския Живот, имам предвид!
Ще го преживея и надживея това, аз съм Българин! С друго трудно ще се справя- с подмяната на нещата – оказва се, че Човекът вече не се радва на едното питие, а на други неща: например на факта, „че той може да си го позволи, а други не“, или „че може спокойно да отдели 330 секунди за себе си“, а най-лошото е „ако трябва да употреби 330 секунди в някакъв деликатен разговор, предизвикан (уж „ей-така“) под претекст „да изпием една бира“ – ей това ще умори много души български! Иначе израза „без 50 мога, но след 50 не мога да спра“ си е верен и приложим и за бирата, просто с усмивка заменете 50 с 330 и всичко си е по старому същото!
…
Минаха вече около 300 секунди – остават ми още 30 пък бях седнал „със себе си на по бира“ … да й се насладя, представяте ли си я – студена, потна … хубава! За малко да се проваля в насладата си- вдигнах чашата … 328, 329, 330 …
– Ааааааа! – върнах чашата на масата.
– Още една бира Heineken 330 за мен, ако обичате и една за жена ми?
През новите 330 секунди (милилитра) няма да мисля за нищо, ще им се насладя в приятна компания и ще си говоря с хората … като Българин!
– За какво мислиш мила?
– Тази бира … от 330 … вече времето не е същото!
– Ха, ха … и аз за това! Хубаво си е времето! Наздраве!
Автор: Йордан Стоянов
31.01.2020г. гр. Велико Търново
 |
Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! |
Добави коментар