Време и спомени ...

          Малък е Светът, а времето непрекъснато ни устройва срещи, за да възроди спомени …

          Подстригвам се миналата вечер и виждам, как една щастлива баба (която работи там) си води внучето, за да го подстриже. Гледам ги и им се радвам – отдалеч личи бабината обич, детето е спокойно с нея и е весело – купила му е играчка … Детето е малко и тя поставя на стола една дъсчица, за да може то-милото да седне … ах, как я мразя тази грозна дъска …
          Връщам се години назад …
          Аз съм дете, малък съм още но вече със самочувствие, „че съм голям“. Пращат ме да се подстрижа и влизам гордо в салона, „като голям Човек“ – те ме поглеждат и пак (за кой пореден път) вадят дъската. Възнисичък бях, като малък и това не беше много добре за мен! Уж „съм вече голям“, ама нямам сили да „се опъна“ и си сядам тихичко на дъсчицата, но пък гледам нахално сърдито, чак се плаша от себе си в огледалото. Задавам си въпроса „Дали не изглеждам много сърдит, все пак!“- детска му работа в детския му Свят на един малчуган … „Слагат ми паницата“ (както се изразяваха по-големите) и си „чакам присъдата“. Исках да крещя или не, исках да ги набия, ама и в това не бях добър … щом се налагаше често да казвам на по-големите (когато ме бият): „Ще кажа на моя приятел Станю!“ – никакъв Станю нямаше, плашех ги с него, а тук това съвсем нямаше онази магическа заплашителна сила. Най-много да ми се смеят!
Отвратително! – подстригват те лошо и то седнал на дъска, а „си вече голям“ – всъщност, дори не се обаждаш, защото ще предизвикаш смях, което е още по- голямо „падение“. Затова и не ги плаша със Станю, ама ме е яд на тях, много ме е яд …
          …
          Потънал в спомени, изтървах събитията и като поглеждам, какво да видя- подстриган, „като по онова време“! Плащам си и си тръгвам, този път няма да им простя – „Ще ги издам на Станю, ще видят те!“.
          …
          Пък тази сутрин, вече излизам, но се връщам да изгася телевизора и чувам за един репортаж от Русе: „… а на това конче са поставяли децата за да ги подстригват …“ – е чак такова унижение не са ми устройвали … казах Ви – „Това е работа за Станю“!
          Направете ми услуга – като ме видите, кажете ми „Много хубаво си подстриган!“ – аз си знам, как са нещата, но все пак … и вече не ме е яд на тях, никак даже!

          Автор: Йордан Стоянов
          16.03.2019г. гр. Велико Търново