Какво можеш да дадеш ...

           „Сидхарта“ на Херман Хесе е книга, която много успели хора препоръчват. Навал Равикант е един от тях. Той изтъква едно специфично послание от нея.
          Нека ти разкажа…
          Главният герой, Сидхарта, отшелник, който изглежда като просяк, пристига в един град и се влюбва в прочута куртизанка на име Камала. Опитвал се да я съблазни, а тя го питала „А ти какво умееш?“
          Един богат търговец го пита същото: „Какво би могъл да и дадеш, след като си безимотен?“ И в двата случая отговорът му е един и същ, затова тук ще цитирам само част от диалога с търговеца.

Херман Хесе (Hermann Hesse) е немски и швейцарски писател и поет, получил Нобелова награда за литература през 1946 г.
Той е роден на 2 юли 1877 г. в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, работили дълго време в Индия. От 1873 г. те живеят в Калв, където работят в издателска къща под ръководството на Херман Гундерт, дядо на Херман Хесе по майчина линия.
През 1946 г. той получава Нобелова награда за литература, а през 1947 г. е обявен за почетен гражданин на родния си град Калв и почетен доктор на Бернския университет.
Умира на 9 август 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал живота си.

Накрая Сидхарта получава всичко, което желае.
• Търговецът: … какво би могъл да дадеш, след като си безимотен?
• Сидхарта: Всеки дава това, което има. Боецът дава сила, търговецът – стока, учителят – наука, селякът – ориз, рибарят – риба.
• Търговецът: Да, тъй е. Но какво е онова, което би могъл да дадеш ти?

Какво си научил, какво умееш?
• Сидхарта: Умея да мисля. Умея да чакам. Умея да постя.
• Търговецът: Това ли е всичко?
• Сидхарта: Мисля, че това е всичко.
• Търговецът: И каква полза имаш от него?Да речем, от постенето?
• Сидхарта: За много неща, господине. Когато човек няма какво да яде, постенето е най-мъдрото, което може стори. Ако например Сидхарта не беше се научил да пости, тогава той би бил принуден да постъпи днес на някаква служба, при теб или при когото и да било, защото гладът щеше да го принуди. Така обаче Сидхарта спокойно може и да почака, той не знае какво е нетърпение, не знае какво е бедствено положение, гладът дълго може да го обсажда, но той само ще се усмихва.

          Може да интерпретираме казаното по следния начин:

„Мога да мисля.“ – Да имаш стабилни правила за вземане на решения и добри въпроси, които да можеш да зададеш на себе си и на другите.
„Мога да чакам.“ – Да можеш да правиш дългосрочни планове, да проявяваш търпение и да не губиш опорните си точки.
„Мога да постя.“ – Да можеш да устояваш на трудностите и нещастията. Да постигнеш издръжливост и висок праг на болка.

Умея да мисля. Умея да чакам. Умея да постя. Това е всичко …

          Помисли върху отговорът на Сидхарта …
          Ако прочетеното Ви заинтригува и искате да прочетете книгата, можете да я изтеглите от chitanka.info.

          Автор: Йордан Стоянов
          Източник: https://www.lifehack.bg
          Снимки: Instagram

Абонамент за месечен бюлетин
	Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Име: E-Мail: