Какви краставици имаше ...

          Даде Господ малко почивка, седим си под лозата с баджанака, салата от домати и краставици, хубава ракия, темите общи …
          – Какви краставици имаше едно време, баджанак!- казва небрежно той.
          – Ходих вчера до София, целия град обиколих!
          – Не ги харесвам сегашните краставици, аз баджанак, жълтеят ми и имат вкус на тиква!- връща в общите теми разговора ни баджанакът.
          – Голям трафик, баджанак! Регулировчици има даже, сменят ги непрекъснато …
          – Тикви са всичките, казвам ти баджанак, нямат вкус!
          – Ииииии за София, на едно кръстовище, спрях, не знам мога ли да продължа, бавя се, трупат се коли! Слизам да попитам! След мен чувам жена ми: „Данчо! Стига си се разправял, Данчо!“, но аз отивам нагло до регулировчика. Това, което виждам, за мен е пародия на регулировчик, сигналите, които подава са повече объркващи, отколкото регулиращи и дори създават предпоставки за произшествия. Вече съжелявах, че се „включих в движението пеша“, ама „като не трае сърце“!
          – Колега …
          Идва веднага сменника му- мисли, че се заформя скандал!
          – Щях да се обърна към Вас с „момчета“, ама виждам, че сте ми набори!
          – „Давай ти казвам! Защо спираш, не виждаш ли тук какво е!“.
          – Забавих се за да изгледам още веднъж записа на видеорегистратора! Не разбрах от Вашите сигнали, мога ли да завия наляво или не, да не стане някоя грешка и да се изложим?
          И тримата добре знаем, че в Закона и Правилника за движение по пътищата сигнал „Давай!“ няма! Полицаите не бяха подготвени за това, „колега“, „наборе“, аз насред кръстовището до тях, превъртал и преглеждал на пътя видеозаписи, невинно и сериозно ги питам … прихнаха да се смеят! Не знам точно кое, самата ситуация или съществуващия вече видеозапис ме спаси от репликата „Отбийте до патрулната кола!“. Пътната обстановка малко се понапрегна, а ние тримата седим на кръстовището и се смеем, колите се трупат ли трупат, само някои плахо преминават покрай нас! По-младият излезе находчив и каза:
          – Идвах за смяната! За тебе специално „наборе“ е разрешено „във всички посоки“! „Давай!“
          Връщам се в колата и мълча! „Давай!“-какво да направя? Чакам! Преди всичко съм доволен, че от близката ни среща няма да има наказателни последствия. Не, не се лъжех- след този дружески смях насред центъра на София!
          Прозвуча остър предупредителен сигнал с полицейска свирка. Новият регулировчик вдигна високо дясната си ръка свита в лакътя. Всички спряха, дори пешеходците! Думата „ред“ вече описваше ситуацията на кръстовището! После той застана с ляво рамо към мен и протегна напред дясната си ръка. Погледна ме в очите, а в устните му ясно прочетох уважителното „Давай наборе!“. Трафикът „потече“, като мазен флуид … Така е добре! Срещу мен вече стоеше регулировчик! Истински!
          – Не ги харесвам сегашните баджанак! Не са съвсем истински, на вид ги докарват, ама нямат вкус! Едно време …
          – Така е баджанак, едно време какви бяха! Прав си! Наздраве баджанак!
          Тъщата беше на мивката, беше спряла работата си, гледаше ни и се смееше!

          Автор: Йордан Стоянов
          гр. Велико Търново

Абонамент за месечен бюлетин
	Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Име: E-Мail: