Преди много години, когато работех като доброволец в болница, се запознах с едно малко момиченце на име Лиз, което страдаше от много рядко и сериозно заболяване. За да се излекува, трябваше да му се прелее кръв от неговото 5-годишно братче. Момченцето бе оцеляло по чудо след същото заболяване и в организма му вече имаше образувани антитела. Докторите обясниха ситуацията на братчето и го попитаха дали би се съгласило да даде от своята кръв на сестра си. Видях го да се колебае точно за миг, след това си пое дълбоко въздух и каза, „Да, ще го направя, ако това ще я спаси.“
Докато траеше преливането, момчето лежеше на леглото до сестра си и се усмихваше, каквото правехме и всички ние, гледайки как се възвръща цветът на бузите й. Изведнъж лицето му пребледня и усмивката му изчезна. Момчето погледна докторите и ги попита с треперещ глас, „Ще започна ли да умирам сега?“
Тъй като беше малко, детето погрешно беше разбрало, че ще трябва да даде всичката своя кръв за спасяването на сестра си.
Автор: Йордан Стоянов
Източник:
http://www.globalone.tv
http://za-men.eu/
Превод за za-men.eu: Кристина Найденова
Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! |
Добави коментар