Балък

          Има една риба, нашенска, много не я ценят хората – костелива, била … но аз много я обичам!
          Каракуда. 
          Дори цената й подсказва „рейтинга“: 2-2,50 лв/kg. Не е до парите, просто ми харесва! Купувам от нея само за мен, защото другите от семейството не желаят от нея! Отивам днес в специализиран магазин за риба – голям, само риба продават там! Ще купя, каквото е нужно и малко каракуда!
          – Госпожо, имате ли каракуда?
          – Не господине, съжелявам свърши!
          Купих шаран …
          Сещам се, че много пъти съм бил в позиция „съжелявам, свърши“, ама поне 25 пъти … и винаги купувам, я шаран, я скумрия, я някоя друга от съседна Гърция, според ситуацията – която риба ми намигне с бистър поглед – свежа е, тя ще е! Днес едно шаранче ме впечатли! Друго си е обаче, да имам телефона на магазина – ще се обадя, ще попитам, може и да си купя по телефона и вечерта да мина да я платя и да си я взема!
          – Може ли една визитка на магазина?
          – Заповядайте!
          – В кои дни зареждате рибата, дали ще е възможно да Ви се обадя и да си поръчам каракуда, защото много я обичам, а все е свършила?
          – Господине, не се обаждайте, тази година само два пъти са ми карали каракуда!
          …
          Даааааааааа, вярно: докарали са и … е свършила! Няма лъжа! Нали?
          А аз глупака, все за каракуда питам, пък тя свършила! 
          Ще има да почакам за любимата си риба, почуствах се като каракуда!

          Автор: Йордан Стоянов

Абонамент за месечен бюлетин
	Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Име: E-Мail: