Еленската Даскалоливница

          Малко селища в България имат училище като еленското – Даскалоливница. Неофит Бозвели дава за него ласкава оценка: “Елена село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище”.
          Името „Даскалоливница“ е дадено от Петко Славейков, като неин възпитаник през 1848 година  – образователен център призван да „лее (създава, обучава) учители“. Повече от сто възпитаници на Даскалоливницата посяват семето на просветата в 66 града и 59 села на родината: от Тулча до Охрид, от Гюргево и Плоещ до Солун, от Враца и Враня до Бургас, Одрин и Цариград. Те основават класни училища, изграждат читалища, работят в местни революционни комитети. Нейни възпитаници са: Никола Козлев, Драган Цанков, доктор Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев и други известни възрожденски дейци.
          Еленската община отрано си изгражда своя просветна политика. Още през ХVІІ век в Елена съществува метох, в който учители били монаси таксидиоти от Света гора. Килийното училище е открито около 1690-1710 година. За съществуването му свидетелства кратка преписка върху ръкописен служебник: “Когато са заучи Станю на даскала Ненча със слава тебя Боже наш, та изучи до … Та зех псалтир от Стойна Кършова четири гроша: – Амин: От сътворение мира 7267 от рождество Христово 1754.”

          Възрожденския учител Юрдан Ненов говори за един от годишните изпити в училището: “Слушал съм между неволните вдовици и сиромахкини да казват: “Кърпата си от главата ще продам, само да ми се изучи детето.”
Може да се приеме, че началото на преустройването на Еленското килийно училище е започнало през 1834 година от Андрей Попдойнов Робовски. Еленското възрожденско училище е било подготвено да приеме нова разнообразна програма, отговаряща на изискванията на живота, на интересите на еснафите и търговците, които трябва да имат по-високо образование и култура. С тая благородна задача се заема Иван Николов Момчилов. Роден в Елена през 1819 година, той е учил в родния си град при Андрей Робовски, като е бил негов помощник-учител. Продължава образованието си на остров Андрос при прочутият гръцки философ и педагог Теофил Каирис, сетне при баварски професори в Атинската гимназия и в Херсонската семинария. Високоерудирана възрожденка личност, реформатор и учен, владеещ черковнославянски, гръцки, латински, немски, турски и руски езици, той е един от първите слависти, кореспондирал с чешкия учен Хатала.
          Реформаторът Момчилов въвежда богата за времето си учебна програма. В училището се преподават предметите: свещеная история, свещений катехизис, догматическо богословие, църковно-славянски език с граматиката му, политическа география, аритметика, част от алгебра и геометрия, логика, психология, физика, всеобща история, руски език и начало на просто-гръцки език. Неопровержимо доказателство за изучаването на тези предмети е запазеното свидетелство на Стоян Андреев Робовски от 27 октомври 1851 година, съхранявано в Народната библиотека “Свети Свети Кирил и Методий”.

Девиз на училището е призивът на Момчилов: “Обичай отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от своето”.

          Иван Момчилов разнообразява преподавателската си работа в клас с нагледни пособия, изработени от него. Стреми се да свързва знанията с живота. Момчилов установява добър училищен ред и дисциплина с биене на звънец, определяне на дежурни ученици- главен и “дверник”. Освен това въвежда нови предмети, открива училищна библиотека, урежда честване празник на училището в Деня на Свети Три Светители. Пръв говори още през 1844 година за славянските равноапостоли Кирил и Методий пред учениците и пише за тях тропар (похвална песен). По негов съвет се построява нова училищна сграда през 1844 година, запазена и до днес.
          Закърмен с чиста обич към Отечеството от детство и особено от ония години, когато като ученик на остров Андрос е деен член на Славянобългарското дружество, големият патриот намира преки пътища към сърцата на учениците, за да пробуди и възпламени у тях родолюбиви чувства.

 
Източник: Използвани са факти и цитати от сайта: http://history.elena.bg

Туристически информационен център град Елена	Архитектурно – исторически комплекс „Даскалоливница”
Адрес: 5070 гр. Елена, област В Търново ул. Иларион Макариополски №4 GPS: 42.929417,25.875683 Работно време: 9.00 – 12.00 и 13.00 – 18.00 ч. телефон: 0879910622 e-mail: otic@elena.bg web: www.visit.elena.bg	Адрес на обекта: 5070 гр. Елена, област В Търново ул. Кършовска 6 Работно време: Понеделник – Неделя: 09:00 – 18:00 Как да достигнете до обекта: от София, Русе, Варна