Какво казват очите на възрастните хора? Какво всъщност е старостта?
старостта ...промени във визиятапромяна в мисленето и начина на живот
Какво е старостта?
Физически старостта е последния период от живота на човек. Много често този период е свързан с изменение на неговите жизнени функции, здраве и начин на мислене.
Физически старостта е последния период от живота на човек. Много често този период е свързан с изменение на неговите жизнени функции, здраве и начин на мислене.
Не може еднозначно и точно да се определи кога точно започва периода на старостта, той е различен за всеки човек, общество и зависи от начина на живот.
Някои считат за начало на старостта изгубването на способността за продължение на рода, други свързват старостта с правото за придобиване на пенсия, която за повечето страни е между 55 и 65 години.
Появата на признаците на старостта са строго индивидуални, обикновено те са забавяне на рефлексите, намаляване на физическата сила, побеляване на косата, отслабване на паметта и способността за концентрация.
В настоящата статия са описани някои характерни признаци, които предвещават началото на старостта.
Външния вид постепенно се променя …
• Промяна на теглото- няма настъпили промени в хранителните навици, а теглото обикновено се увеличава. Това се дължи на намаляването на физическата активност и редукция на мускулите, което забавя метаболизма и тялото изгаря все по-малко калории. Последните се съхраняват под формата на мазнини, особено в областта на корема.
• Загуба на коса- нормално всеки ден хората загубват по около сто косъма от косата, но този процес постепенно се засилва … понякога до пълна загуба, но …
• Засилено окосмяване на други места по тялото – уши, вежди, нос и лице.
• Зъбите стават по-големи – тъканите във венците губят маса и обем, венците се свиват и оголват все по-голяма част от зъбите. Така те изглеждат видимо по-големи.
• Кожата губи част от еластичността си и изтънява.
• Промяна в тембъра на гласа- мъжкият глас изтънява, женският – обратно, често той е по-слаб и дрезгав.
• Появяват е множество петна и брадавици.
• Ушите, носът и ходилата непрекъснато нарастват – за разлика от костите и мускулите, ушите, носът и ходилата ни продължават да растат и когато остареем. Ушните миди имат за основа хрущял, който продължава да нараства до смъртта.
• Често главоболие и болки в тила- зачестява главоболието, което Ви кара да се събуждате нощем само няколко часа след като сте си легнали или рано сутринта.
• Брезгавина в гърлото, сякъш сте погълнали пясък- секрецията на жлезите, които отделят мукус около гласните струни и по този начин ги „смазват“ за безпроблемна работа, започва да намалява с напредването на възрастта. Липсата на този филм провокира непрекъснато желание да се прочисти гърлото.
• Малки количества алкохол замайват усещанията – на бъбреците им е необходимо повече време, за да отделят отпадните продукти. В резултат на това алкохолът остава в тялото ни по-дълго време. Често се произнясят реплики „колко пих и ме чукна в главата“ или „колко малко изпих и усещам, че съм пил“.
• Ставане нощем по естествена нужда – нощното събуждане за тоалетната не е проблем само на мъжете над определена възраст, дължащо се на простатната жлеза. Честото уриниране е възрастов проблем и при двата пола, причината е, че бъбреците произвеждат твърде много урина нощем заради намаляването на хормон, който преди това е изпълнявал ролята на антидиуретик за тялото. Хормонът помага на бъбреците да произведат концентрирана урина и по-този начин количеството й е по-малко.
• Склонност да „доизносвате“ стари Ваши дрехи или такива на Вашите деца- откривате, че някои стари дрехи все още има ресурс в тях или преценявате „че не е зле“ да доизносите някоя дрешка на децата, дори успешно се самозаблуждавате, че така изглеждате дори по- добре!
• Промяна на теглото- няма настъпили промени в хранителните навици, а теглото обикновено се увеличава. Това се дължи на намаляването на физическата активност и редукция на мускулите, което забавя метаболизма и тялото изгаря все по-малко калории. Последните се съхраняват под формата на мазнини, особено в областта на корема.
• Загуба на коса- нормално всеки ден хората загубват по около сто косъма от косата, но този процес постепенно се засилва … понякога до пълна загуба, но …
• Засилено окосмяване на други места по тялото – уши, вежди, нос и лице.
• Зъбите стават по-големи – тъканите във венците губят маса и обем, венците се свиват и оголват все по-голяма част от зъбите. Така те изглеждат видимо по-големи.
• Кожата губи част от еластичността си и изтънява.
• Промяна в тембъра на гласа- мъжкият глас изтънява, женският – обратно, често той е по-слаб и дрезгав.
• Появяват е множество петна и брадавици.
• Ушите, носът и ходилата непрекъснато нарастват – за разлика от костите и мускулите, ушите, носът и ходилата ни продължават да растат и когато остареем. Ушните миди имат за основа хрущял, който продължава да нараства до смъртта.
• Често главоболие и болки в тила- зачестява главоболието, което Ви кара да се събуждате нощем само няколко часа след като сте си легнали или рано сутринта.
• Брезгавина в гърлото, сякъш сте погълнали пясък- секрецията на жлезите, които отделят мукус около гласните струни и по този начин ги „смазват“ за безпроблемна работа, започва да намалява с напредването на възрастта. Липсата на този филм провокира непрекъснато желание да се прочисти гърлото.
• Малки количества алкохол замайват усещанията – на бъбреците им е необходимо повече време, за да отделят отпадните продукти. В резултат на това алкохолът остава в тялото ни по-дълго време. Често се произнясят реплики „колко пих и ме чукна в главата“ или „колко малко изпих и усещам, че съм пил“.
• Ставане нощем по естествена нужда – нощното събуждане за тоалетната не е проблем само на мъжете над определена възраст, дължащо се на простатната жлеза. Честото уриниране е възрастов проблем и при двата пола, причината е, че бъбреците произвеждат твърде много урина нощем заради намаляването на хормон, който преди това е изпълнявал ролята на антидиуретик за тялото. Хормонът помага на бъбреците да произведат концентрирана урина и по-този начин количеството й е по-малко.
• Склонност да „доизносвате“ стари Ваши дрехи или такива на Вашите деца- откривате, че някои стари дрехи все още има ресурс в тях или преценявате „че не е зле“ да доизносите някоя дрешка на децата, дори успешно се самозаблуждавате, че така изглеждате дори по- добре!
Променя се мисленето и начина на живот …
• Засилващо се неведение по отношение на новите IT технологии, банкови инструменти и застрахователно дело и затруднения при тяхното използване.
• Влечение и желание да се дават съвети на младите хора и да се критикуват техни решения.
• Оплаквания и критика от заобикалящото ни ежедневие- метеорологично време, насекоми, влажност на въздуха, топли или студени напитки в заведения, качество на хранителни продукти и други, включително културни развлечения – театри, филми, предавания по телевизията.
• Забравяне на имена и факти от настоящето, а наличие на ярки спомени от миналото и детството, например: можете да издекламирате стихотворение на френски език от времето, когато сте били ученик.
• Засилен интерес към различни лични занимания, в качеството на хоби и начини на прекарване на свободното време: градинарство, колекционерство, отглеждане на цветя и домашни любимци, засилен интерес към пъзели и кръстословици.
• Често кихане и подсмърчане, развиване на различни форми на алергичен ринит. Тази реакция обикновено не е свързана с полени или други замърсители във въздуха, а с реакция на непоносимост към множество дразнители. Резултатът е често кихане, течащ нос, сърбеж, сълзене, дразнене в гърлото.
• Склонност към правене на житейски равносметки. Непрекъснато сравняване на хората, „кой какво е направил“ и „докъде е стигнал“. Често изпадане в разсъждения от типа „колко му трябва на човек“.
• Изпитване на страх от загуба на физически сили, загубване на паметта и себеусещане, страх от заболявания, самота и липса на пари.
• Усещане за правото и желание да се изричат неучтиви истини в очите на околните. Постепенно оформяне на субективна преценка за справедливост и желание за налагане на свои разсъждения и практики за социална и обществена справедливост.
• Усещане за сериозни промени на зрението, вкусът, обонянието и слухът.
• Често заспиване пред телевизора.
• Когато се говори за болести редовно се пита, какви са симптомите на дадено заболяване и последващо успокояване, ако те липсват или самонаблюдение при тяхна дори случайна проява.
• Ежедневните дейности са съпроводени с пъшкане при навеждане, задъхване, склонност към подпиране на стени и плотове, желание да се прекарва известно време в легнало положение.
• Чести разговори за болежки в ставите и използването на изрази като „когато бях млад“ и „по мое време“.
• На обществени места за плакати, афиши и обяви се преглеждат и разлепените некролози.
• Преценка на възрастта на която са починали всички близки по права линия хора, чийто гени сте наследили.
• Непоносимост към шумни заведения
• Избор на дрехи и обувки заради удобството, вместо заради мода и стил.
• Нужда от умерен следобеден сън. Дългото спане след обяд оказва влияние на съня Ви през нощта.
• Липса на разбиране за какво говорят хората.
• Носене на очилата около врата.
• Забавено шофиране.
• Носене на пантофи в домовете на приятели.
• Задължително излизане от дома с връхна дреха.
• Харчене на повече средства за козметични продукти против стареене.
• Харчене на повече средства за дома или мебелировката, отколкото за развлечения.
• Поставяне на всекидневни предмети на погрешни места.
• Засилващо се чувство на чувство за скованост.
• Намалената подвижност, води до зависимост от други хора и до неудовлетворение от липсата на самостоятелност.
• Нараства чувството за безполезност и социална отхвърленост- отиват си приятелите или връстниците, децата живеят собствен живот.
• Влошаване на обонянието- по-трудно се разпознава храната. С напредване на възрастта все по-трудно се усеща кисело, а все по-лесно – сладкото.
• При възрастните хора се появява страх от смъртта и тъга, че живота им е към своя край. Преобладават мисли за пропилени възможности и неизпълнени мечти, които засилват подтиснатостта.
• Засилващо се неведение по отношение на новите IT технологии, банкови инструменти и застрахователно дело и затруднения при тяхното използване.
• Влечение и желание да се дават съвети на младите хора и да се критикуват техни решения.
• Оплаквания и критика от заобикалящото ни ежедневие- метеорологично време, насекоми, влажност на въздуха, топли или студени напитки в заведения, качество на хранителни продукти и други, включително културни развлечения – театри, филми, предавания по телевизията.
• Забравяне на имена и факти от настоящето, а наличие на ярки спомени от миналото и детството, например: можете да издекламирате стихотворение на френски език от времето, когато сте били ученик.
• Засилен интерес към различни лични занимания, в качеството на хоби и начини на прекарване на свободното време: градинарство, колекционерство, отглеждане на цветя и домашни любимци, засилен интерес към пъзели и кръстословици.
• Често кихане и подсмърчане, развиване на различни форми на алергичен ринит. Тази реакция обикновено не е свързана с полени или други замърсители във въздуха, а с реакция на непоносимост към множество дразнители. Резултатът е често кихане, течащ нос, сърбеж, сълзене, дразнене в гърлото.
• Склонност към правене на житейски равносметки. Непрекъснато сравняване на хората, „кой какво е направил“ и „докъде е стигнал“. Често изпадане в разсъждения от типа „колко му трябва на човек“.
• Изпитване на страх от загуба на физически сили, загубване на паметта и себеусещане, страх от заболявания, самота и липса на пари.
• Усещане за правото и желание да се изричат неучтиви истини в очите на околните. Постепенно оформяне на субективна преценка за справедливост и желание за налагане на свои разсъждения и практики за социална и обществена справедливост.
• Усещане за сериозни промени на зрението, вкусът, обонянието и слухът.
• Често заспиване пред телевизора.
• Когато се говори за болести редовно се пита, какви са симптомите на дадено заболяване и последващо успокояване, ако те липсват или самонаблюдение при тяхна дори случайна проява.
• Ежедневните дейности са съпроводени с пъшкане при навеждане, задъхване, склонност към подпиране на стени и плотове, желание да се прекарва известно време в легнало положение.
• Чести разговори за болежки в ставите и използването на изрази като „когато бях млад“ и „по мое време“.
• На обществени места за плакати, афиши и обяви се преглеждат и разлепените некролози.
• Преценка на възрастта на която са починали всички близки по права линия хора, чийто гени сте наследили.
• Непоносимост към шумни заведения
• Избор на дрехи и обувки заради удобството, вместо заради мода и стил.
• Нужда от умерен следобеден сън. Дългото спане след обяд оказва влияние на съня Ви през нощта.
• Липса на разбиране за какво говорят хората.
• Носене на очилата около врата.
• Забавено шофиране.
• Носене на пантофи в домовете на приятели.
• Задължително излизане от дома с връхна дреха.
• Харчене на повече средства за козметични продукти против стареене.
• Харчене на повече средства за дома или мебелировката, отколкото за развлечения.
• Поставяне на всекидневни предмети на погрешни места.
• Засилващо се чувство на чувство за скованост.
• Намалената подвижност, води до зависимост от други хора и до неудовлетворение от липсата на самостоятелност.
• Нараства чувството за безполезност и социална отхвърленост- отиват си приятелите или връстниците, децата живеят собствен живот.
• Влошаване на обонянието- по-трудно се разпознава храната. С напредване на възрастта все по-трудно се усеща кисело, а все по-лесно – сладкото.
• При възрастните хора се появява страх от смъртта и тъга, че живота им е към своя край. Преобладават мисли за пропилени възможности и неизпълнени мечти, които засилват подтиснатостта.
Автор: Йордан Стоянов
Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! |
Сетих се и за друг признак на остаряване – внезапна употреба на думи от речника „на баба ти“ , както казваше татко, когато го питах какво казва, какви са тия думи, думи диалектни, думи от миналото…
Четейки статията все още с достатъчна доза самоирония, констатирам, че сериозно съм навлязла в периода на сбабичосването.
И тези очи на старците от снимките…толкова тъга и мъка. И си мисля, че не е страх от самата старост.
Страхът е от самотата, от това, че вече са непотребни и че вече от тях не зависи нищо и нищо не са в състояние да променят.
Тежка тема, особено за българските старци да се говори, но благодаря за толкова обширния анализ за признаците на остаряването.