В края на 1800 г. човек, на име Вилфредо Парето, се разхождал в градината си, когато направил малко, но интересно откритие. Той забелязал,че малък брой от граховите шушулки в градината му произвеждат по-голямата част от граха.
Парето бил много наясно с математиката. Работил е като икономист, а едно от трайните му завещания е превръщането на икономиката в наука, тясно свързана с точните числа и факти. За разлика от многото икономисти за това време, книгите и писанията на Парето били изпълнени с уравнения.
Грахът в градината му предизвикал математическият му мозък да работи усилено. „Какво ще стане, ако това неравномерно разпределение беше налице и в други области на живота?“, замислил се Парето.
Принципът „Парето“
По това време Парето проучвал богатството на различни народи.
Тъй като бил италианец, започнал да анализира разпределението на богатството в Италия. За негова изненада открил, че приблизително 80% от земята в Италия е собственост само на 20% от хората.
Подобно на градинските шушулки грах, повечето ресурси били притежавани от относително малък брой хора.
Продължил да анализира други нации и започнал да се появява модел.
След като прегледал британските данъчни декларации, забелязал, че 30% от населението във Великобритания печели 70% от общия доход.
Продължавайки проучването си, установил, че числата никога не са съвсем еднакви, но се наблюдавала тенденция за последователност. По-голямата част от възнагражденията винаги отивали при относително малък процент от хората! И така идеята, че малък брой неща представляват по-голямата част от резултатите станала известна като принципа на Парето или правилото 80/20.
Любопитно: Парето публикува това откритие през 1906 г. Правилото не означава непременно, че числата в изследваните области трябва да са точно 80 към 20. Това е само кратко описание на идеята, че по-голяма част от наградите отиват при малцинството от играчите.
Неравенство, навсякъде
През следващите десетилетия работата на Парето практически станала евангелие за икономистите. След като отворил очите на света за тази идея, хората започнали да го виждат навсякъде.
Правилото 80/20 било по-разпространено от всякога.
Например, през сезон 2015-2016 в Националната асоциация по баскетбол, 20% от отборите са спечелили 75,3% от шампионата.
Освен това само два от тях – Бостън Селтикс и Лос Анджелис Лейкърс – спечелили почти половината от всички шампионати в историята на НБА.
Подобно на граховите шушулки на Парето само няколко отбора печелят по-голямата част от наградите.
Любопитно: Принципът на Парето постоянно се появява в спорта. В Националната футболна лига на САЩ 19% от отборите са спечелили 57% от Super Bowls. В Мейджър лигата по бейзбол 20% от отборите са спечелили 62% от първенствата.
Числата са още по-екстремни във футбола. Докато 77 национални отбора се състезават за Световната купа, само три държави – Бразилия, Германия и Италия са спечелили 13 от първите 20 турнира за Световната купа.
Примерите за принципа „Парето“ съществуват във всичко – от недвижимото имущество до неравенството в доходите на стартиращите технологии.
Любопитно: Този модел демонстрира своята сила и по негативен начин. През 2002 г. Microsoft анализират своите софтуерни грешки и забелязват, че около 20% от грешките причиняват 80% от всички останали проблеми, а 1% от грешките причиняват половината от всички грешки. Тази информация идва от един мейл изпратен до корпоративните клиенти на компанията от Стив Балмър на 2 октомври 2002.
През 50-те години на миналия век, 3% от гватемалците притежават 70% от земята в Гватемала. През 2013 г. 8,4% от световното население контролира 83,3% от световното богатство. През 2015 г. Google получи 64% от заявките за търсене.
Защо се случва това?
Защо някои хора, отбори и организации се радват на по-голямата част от сполуките в живота?
За да отговорим на този въпрос, да разгледаме няколко примера от природата.
Силата на натрупаното предимство!
Тропическите гори на Амазонка са едни от най-разнообразните екосистеми на Земята. Там учените са открили около 16 000 различни вида дървета.
Но въпреки това забележително ниво на разнообразие, изследователите са установили, че има около 227 „хипердоминантни“ дървесни видове, които съставляват почти половината от дъждовните гори. Само 1,4% от дървесните видове представляват 50% от всички дървета в Амазонка.
Защо се получава така?
Представете си, че две растения растат едно до друго.
Всеки ден те се състезават за слънчева светлина и почва. Ако едното растение може да расте само малко по-бързо от другото, то може да се простира по-високо, да улови повече слънчева светлина и да поглъща повече дъжд. На следващия ден тази допълнителна енергия позволява растението да расте още повече. Този модел продължава, докато по-силното растение не доминира тотално.
От тази изгодна позиция, по-силното вече растение има по-добра способност да разпространява семена и да се възпроизвежда, което дава на вида още по-голям отпечатък в следващото поколение. Този процес се повтаря отново и отново и растенията, които са малко по-добри от останалите, доминират в цялата гора.
Учените наричат този ефект „натрупано предимство“.
Това, което започва като малко предимство, става все по-голямо с течение на времето. Едно растение се нуждае само от малко по-добър старт в началото, за да изтласка конкуренцията и да заеме цялата гора.
Победителят взима всички награди.
Подобно на растенията в тропическите гори, хората често се конкурират за едни и същи ресурси. Политиците се състезават за едни и същи гласове. Авторите се състезават за едно и също място в горната част на списъка с най-продаваните книги. Спортистите се състезават за един и същ златен медал. Фирмите се конкурират за един и същ потенциален клиент. Телевизионните предавания се конкурират за един и същ най-гледан час, в който да бъдат гледани.
Представете си две жени, които плуват на Олимпиадата.
Едната от тях може да бъде 1 / 100-на от секундата по-бърза от другата, но получава целия златен медал. Десет компании биха могли да имат за цел един потенциален клиент, но само една от тях ще спечели проекта. Трябва само да сте малко по-добри от конкуренцията, за да спечелите цялата награда.
Или може би кандидатствате за нова работа.
Двеста кандидати могат да се състезават за една и съща позиция, но само малко по-добрият кандидат ще я заеме.
Ситуациите, при които малките разлики в ефективността водят до неочаквани награди, се наричат „Победителят взима всичко“. Те обикновено се появяват в ситуации, които включват относително сравнение, където вашето представяне спрямо тези около вас е определящият фактор за вашия успех.
Не всичко в живота е конкурс от типа „Победителят взима-всичко“, но почти всяка област от живота е поне частично засегната от ограничени ресурси.
Всяко решение, което включва използването на ограничен ресурс като време или пари, естествено ще доведе до ситуация, при която има конкуренция и по-добрият ще спечели. Ако сте само малко по-добър от конкуренцията, може се доберете до чудесно възнаграждение, защото победителят взима всичко.
Печелите само с 1% или една секунда или един долар, но улавяте сто процента от победата. Предимството да бъдеш малко по-добър не е малко повече награда, а цялата награда. Победителят получава всичко, а останалите – нищо.
Победителят-взима-всичко води до победителят-взима-повече!
Победителят взима всички награди в индивидуалните състезания може да доведе до победителят взима всички награди в по-голямата игра – живота.
От тази изгодна позиция – със златния медал в ръка или с пари в брой в банката или от стола на Овалния офис – победителят започва процеса на натрупване на предимства, които улесняват още повече спечелването всеки следващ път.
Точно както растението, за което говорихме в началото!
Това, което стартира с малка разлика, започва да се развива спрямо правилото 80/20.
Ако например даден маршрут е малко по-удобен от друг, тогава повече хора пътуват по него и повече фирми вероятно ще предпочетат да строят в близост до него. Тъй като се създават повече фирми, хората имат допълнителни причини за използването на същия този път и затова трафикът по него ще е още по-голям.
Скоро ще стигнете до думите „20% от пътищата получават 80% от трафика“.
Ако даден бизнес има технология, която е по-новаторска от технологията на друг, тогава повече хора ще купуват продуктите на първия. Тъй като бизнесът прави повече пари се увеличава възможността за инвестиране в допълнителни технологии, за плащане на по-високи заплати и за наемането на по-високо квалифициран персонал. Докато конкуренцията се мъчи да остане на пазара има и други причини клиентите да се придържат към първия бизнес.
Скоро едната компания просто става доминираща в индустрията.
Ако определен автор се нареди в списъка с най-продавани, издателите ще се интересуват повече от следващата му книга.
Когато излезе втората книга, издателят ще отдели повече ресурси и маркетингова мощ за нея, което улеснява навлизането в списъка на най-продаваните за втори път. Скоро започвате да разбирате защо няколко книги продават милиони копия, докато мнозинството се мъчи да продаде няколко хиляди.
Разстоянието между добро и много добро е по-малко, отколкото изглежда.
Спечелването на един конкурс подобрява шансовете ви да спечелите следващия. Всеки допълнителен цикъл допълва статуса на този в предния.
С течение на времето тези, които са малко по-добри завършват с по-голямата част от наградите. Тези, които са малко по-зле, свършват с нищо.
Тази идея понякога се нарича „Ефектът на Матей“, който препраща към един текст в Библията, който казва:
За всички онези, които имат, ще се даде повече и ще има изобилие; А от онези, които нямат нищо, дори това, което имат, ще бъде отнето.
Сега, нека се върнем към въпроса, който поставихме в началото:
Защо някои хора, отбори и организации се радват на по-голямата част от наградите в живота?
Правилото 1%
Малките разлики в производителността могат да доведат до много неравномерно разпределение, когато се повтарят с течение на времето.
Това е още една причина, поради която навиците са толкова важни.
Трябва само да бъдете малко по-добри от конкуренцията си.
Ако сте в състояние да поддържате лек ръст днес и утре и в деня след това, можете да повторите процеса на победа. И благодарение на ефекта „победителят взима всичко“ всяка победа дава превъзходни награди.
Можем да наречем това правило 1%.
Правилото 1% заявява, че с течение на времето по-голямата част от наградите в дадена област ще се натрупват за хората и организациите, които поддържат 1% постоянно подобрение пред алтернативните.
Не е нужно да сте два пъти по-добри, за да получите два пъти по-добри резултати. Просто трябва да бъдете съвсем малко по-добри.
Правилото „1%“ не е просто позоваване на факта, че малки различия се натрупват в значителни предимства, но също така и на идеята, че тези, които са с един процент по-добри, доминират в своите области и индустрии.
Процесът на натрупване на това минимално предимство е скритият двигател, който управлява правилото 80/20.
Източник: https://www.lifehack.bg/ Автор: Христо Стоянов
Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! |
Добави коментар