Когато отдадеш себе си и цялото си същество на дадена идея, дадена философия, мисия, тогава всичко в теб се променя. Сякаш ставаш друг човек. Познати от миналото те срещат на улицата, гледат те с един изучаващ поглед и гласно или не ти казват: „Какво правиш? Толкова си различна!”. Усещаш, че харесват това, в което се превръщаш и нетърпеливо чакат да издадеш какво е това, което правиш, за да постигнеш тази трансформация.
Често пъти си мисля кое има повече тежест – това, което правя или това, което не правя.
И винаги стигам до заключението, че не това, което правим, а това, което не правим ни помага да се превръщаме в това, което сме.
Трансформацията на психиката и на физиката, идва първо с това да спреш да правиш някои неща. В момента, когато престанеш да правиш нещо, мястото му остава празно. А човешкият ум не търпи празните пространства и винаги намира с какво да ги изпълни.
Спирайки да правиш едно, умът ти веднага превключва в режим на търсене. Насочва се да търси между дейности, хора, събития, които вибрират на същата честота като теб. За да изоставиш едно нещо, макар и в началото да ти се струва трудно, това означава, че вътрешно усещаш промяната в себе си. Усещаш как нещо старо умира и дава път на нещо ново да се роди. Усещаш как нивото ти на осъзнатост се покачва и това, което си имал. Това, което си избирал до вчера, вече не отговаря на това, което си.
Промяната в психиката и физиката не се дължи на това, което правим. Дължи се на това, което спираме да правим.
Следствие на едно вътрешен подтик, който ти нашепва, че това, което правиш в момента, не е твоето нещо. Вътрешен шепот, който ти намеква, че това всеки ден да тъпчеш тялото си с боклучава храна, така сякаш е кошче за отпадъци, не е твоят път.
Нещо, което ти нашепва, че това да седиш на диван, пред телевизора, когато можеш да запалиш свещи, да застанеш на килимчето и да практикуваш йога, която ти помага да се срещнеш със себе си и лимитите на тялото ти, които само отразяват ограниченията на психиката ти, не е твоят път.
Вътрешен глас, който те насочва и ти напомня, че това да промиваш ума си с негативизъм от новините, клюките, вместо да изпълваш ума си с мечти, надежди и възможности, определено не е това, за което си създаден.
Какво правя, за да постигам личната си трансформация?
1.Всичко, което правя е просто следствие от това, което избирам да не правя.
2.Когато отхвърлиш куп възможности, остават само тези, които са максимално близо до това, което си и до мястото, на което искаш да бъдеш.
3.Когато избереш да не бъдеш болен, тогава автоматично отхвърляш едната крайност и започваш да се движиш към друга – към тази на здравето.
4.Когато избереш да не бъдеш ленив и неактивен, тогава автоматично започваш да се движиш към възможността да се движиш и да усещаш как животът пулсира във всяка една клетка на тялото ти.
5.Когато избереш да не общуваш с хора, които крадат енергията ти и които създават усещането, че светът е мрачно и тъжно място, тогава автоматично започваш да привличаш хората, които смятат, че животът иска от нас да бъдем щастливи и непрекъснато ни насочва в посоката, която ще ни отведе към тази цел.
6.Когато решиш да отхвърлиш идеята, че животът се случва въпреки теб, тогава проправяш път на знанието, че животът се случва чрез теб. Спираш да бъдеш жертва и се превръщаш в творец.
7.Когато спреш да презираш себе си, тогава малко по малко започваш да се приемаш. А да приемаш нещо, означава, че лека полека започваш да го обичаш.
8.Не винаги знам точно какво правя. Не винаги знам точно кое е действието, което ми помага да прогресирам и да се превръщам в най-доброто си Аз. Но винаги знам какво е това, което не правя. Винаги знам какво е това, което не ме тегли назад. А когато премахнеш товара, единственият път е напред и нагоре.
9.Промяната не се случва от това, което правим. Промяната се случва, благодарение на това, което спираме да правим. Другото е просто следствие. Да изоставиш това, което те дърпа назад, означава, че отваряш пространство в живота си на това, което ще те отведе напред.
Източник: http://inspiredfitstrong.com
Добави коментар