Как да не споделяме глупости и лъжи в социалните мрежи?

Доста хора споделят онлайн неща, които са просто боклук. Ето някои стъпки, които можете да предприеме, за да не правите същото:
Ние всички сме го правили или сме виждали как някой споделя голяма лъжа в онлайн пространството. Това обикновено не е по наша вина, но когато видим невероятна, ужасяваща или просто странна новина, естествената ни склонност е да я споделим. Това е, което медиите са насадили в нас, а то е погрешно. Първосигналните споделяния не носят на никого никакви облаги, ако въпросната публикация е мит, шега, слух или просто откровена лъжа.

Снимка на малко детенце в болница, цялото в контузии с избила алена кръв през бинтовете обвили детското телце … Надпис: „За всеки клик върху снимката и споделяне на постинга, Facebook дарява 5 цента за лечението на 5 годишния (някакво име), опитал се да спаси от изнасилване двумесечната си сестричка. Детето е получило 5 изстрела от пистолет в тялото, от втория си баща, изнасилвач!“

Само си помислете абсурдието на случая!

А такива неща изобилстват. Например съобщението, че Бил Гейтс ще ви даде 5000 долара, ако споделите линк. Той има доста пари, но едва ли точно вие ще сте този, който ще ги получи. Лъжливи бяха и технологичните масови съобщения и споделяния, че ще си върнем правата върху нашите постове, като го заявим в таймлайна на Facebook, а също, че Samsung е платила в монети на Apple глобата за нарушаване на патентите й, че Марк Зукърбърг е наполовина българин и т.н. А колко са гледали видеото как с мобилни телефони се пукат пуканки или се пържат яйца?

Наскоро например бум направи пост от българския сайт Неновините, който публикува изцяло измислени новини. Много хора споделиха като чиста монета, тяхната неновина, че Ванга е предрекла как съдебната реформа ще срути България. Всъщност не за първи път много потребители на Facebook у нас не обръщат внимание на факта, че това са „неновини“ и ги публикуват, а отдолу се ширят многобройни коментари.

Вегетарианците бяха възмутени от често споделяната „новина“, че Световната здравна организация е определила начина им на хранене като болестно състояние. Изобилстват също непроверени здравни съвети (наскоро стана „ясно“, че е добре да се пият 2-3 чаши отвара от обелки от чесън дневно), политически партенки, „научни“ открития, извънземни, клюки за известни хора и фалшиви видеоклипове.

Това е световен феномен – не сме го измислили ние. Но като се има предвид, че и медиите у нас публикуват масово поръчкови материали, жълти истории, както и превеждат от външни сайтове, без да проверяват, то масовите глупости из родните социални мрежи, не са изненада. Е, на някои им плащат за това, но тези, които не искаме да сме част от дезинформационната тенденция и да не публикуваме глупости и лъжи, можем да следваме няколко прости съвета.

Бъдете скептични

Може да сте доверчиви по природа. Хората ви казват неща и вие им вярвате. Ако това сте вие, най-добре напуснете интернет и социалните мрежи веднага.

Защото дори цитатите, които четете, не винаги са казани от посочената известна и уважавана личност. Да не говорим за нигерийската принцеса, която срещу малко кеш ви обещава милиони. Така, че не сядайте зад екрана на компютъра си, без да сте заредили батериите на глупостомера си. Само така сте годен за живот онлайн!

Проверявайте датата

Всяка година има един ден, наречен Ден на шегата, по-известен като Първи април, и наистина това е най-лошият ден да се сърфира в Интернет. Много сайтове на тази дата имат една или повече лъжливи информации като Бъзикилийкс, Неновините и ThinkGeek (те „създават“ фалшиви продукти, като компютри, захранвани с пара, но понякога са толкова находчиви, че някой се захваща да ги реализира). Макар и не с лоши намерения, те са перфектен източник на лъжи, които хората приемат за реални.

Понякога първоаприлските шеги могат да доведат до риск за сигурността. Google тази година стартира обратна версия на своята страница в com.google, което случайно счупи сертификата за сигурност на търсачката, оставяйки го отворен за експлоити.

Не всеки сайт след полунощ на 1-ви април се сеща да отбележи шегите си с етикет „първоаприлска“ и така някои от тези публикации продължават да обикалят интернет като истински. Винаги проверявайте датата на публикуване на една история, която изглежда твърде хубава, за да е истина – за всеки случай.

Проверявайте източника
Има един блог, наречен Literally Unbelievable (буквално невероятно), който събира коментарите на статии от сатиричната медия The Onion и ги споделя във Facebook. Ето пример:

Превод на картинката: Стопяването на ледените върхове разкри тайни арктични слоеве.

Коментар: Прочетохте ли цялата статия? Тези „учени“ звучат като банда идиоти.

Сайтове като TheOnion, Daily Currant, Empire News и още много други, включително българския Неновините, са посветени изцяло на фалшиви новини. Те са за хора, които могат да се справят със здравословна доза хумор, сатира и сарказъм в ежедневното си четене.Те също така обикновено са написани в стил, който е трудно да се разграничи от този на реалните новини.

Например не е лесно да се различи, като майтап новина в Неновините от рода „Квадрат 500 все още очаква първия си посетител, склонен да плати вход“, докато новина като „Експерт: Единствената честна изборна система е кандидатите да се бият до смърт“ е очевидно измислена.

„Първият посетител на българския Лувър с платен билет“

Така че, ако не схващате сатирата или сарказъма, не забравяйте да се уверите, че това, което четете, не е от познат източник за хумор и сатира, които звучат правдоподобно.

Изследвайте, за да развенчаете глупостите и лъжите

Просто да споделят нещо смешно, новина или ужас, които виждате онлайн, всъщност е мързел. Проверката, за да се уверите, че това не е боклук, изисква малко работа. И вие дори не трябва да ходите в библиотеката и търсите плесенясали книги или стари микрофилми, както биха направили в един филм. В повечето случаи неблагодарната изследователска работа вече е направена за вас.

Можете да започнете с едно търсене в Google или Bing, но те са много обширни. Мощен сайт за развенчаване е Snopes.com. Барбара и Дейвид Микелсон са започнали преди 20 години и продължават и днес да правят изследвания върху почти всяка легенда, която се появява. Нови записи или актуализации се правят почти всеки ден – списък дали една история е вярна или е слух, или напълно невярна.

Дали това дърво расте около този велосипед, след като собственикът му е отишъл на война през 2014? В действителност притежателят му Дон го е изоставил през 1954. Цялата история на http://www.snopes.com/photos/natural/bicycle.asp

Има и други подобни сайтове. TruthorFiction.com оценява информациите като истина, недоказани или фантастика. Straight Dope е сайт за събиране на въпроси и отговори от популярна колона със същото име, което е „Борба с невежеството от 1973.“ Музеят на измами събира „чудати истории“ за по-научното им представяне, като се връща векове назад. Всепризнатият сайт FactCheck.org се съсредоточава върху идентифицирането на неточни (в най-добрия случай) неща, които политиците казват.

Запазете си тези сайтове във вашия браузър. Жалко, че няма такъв сайт и за българските истории, но дано някой направи. Следващия път, когато сте изкушени да споделяте някоя история, снимка, видео или нещо друго, което изглежда малко странно (или напълно не от този свят), проверете го. Може да си спестите малко срам или най-малкото ще предотвратите разпространението на повече дезинформация.

В същото време не забравяйте да бъдете милостиви, когато видите, че някой друг е разпространил някоя глупост или лъжа. Всички сме били измамвани. Няма нужда да правите обидни коментари – достатъчно е да изпратите просто линка, на който постът е развенчан.

И накрая едно видео в The Poke, „заснето“ с машина на времето през 2068 г., в което хората от това време „казват“: „След 50 години ще си спомняте със съжаление часовете, прекарани в гледане на клипчета с котки и четене на затъпяващи клюки.“

Източник: http://tvoite.technology/