Мащабируема или Немащабируема професия

По материали на Насим Талеб: изследва проблемите на случайността, автор на едни от най-авторитетните бизнес книги в света, включително и на “Черният лебед” – бизнес книга на годината за 2007 според Financial Times

Да бъдеш човек на идеите или човек на работата?

Всъщност отговорът на този въпрос не е толкова лесен и не зависи особено много от Вас. Този избор е продиктуван освен от Вашето желание, но и от много други фактори като случайност, късмет и т.н.
Вероятно прочитайки въпроса, веднага поискахте да сте човек на идеите, нали? Вероятно си пожелахте само със силата на мозъка да създавате огромни богатства…?
И на мен ми се иска, но реалността е малко по-различна!
Защо не трябва да се заблуждавате по този начин ли? Вместо да се опитвам да Ви давам някакъв неясен отговор, нека да изобразя тезата си като отговорим на въпроса:

Каква е критичната разлика между спекулаторите и проститутките?

Има огромна полза да разглеждаме света на човешките дейности през призмата на разликите между писател и пекар, спекулатор и ле­кар, измамник и проститутка.
По този начин отделяме онези профе­сии, при които човек може да добавя нули към дохода си с не повече труд от обичайното, от професиите, при които трябва да се разходва допълнителен труд и време (които са в ограничено количество)… или т.нар. податливите на гравитация професии.
В следващите редове ще Ви запозная с един изключително провокативен материал, който представлява много прост начин да се направи разграничение между видовете работа.

Най-добрият (лошият) съвет за избор на работа, който може да получите?

Някои професии, като зъбо­лекари, консултанти или масажисти, не са особено пригодими към различен мащаб! Съществува таван на броя на пациентите или клиентите, които можеш да обслужиш за определен период от време. Ако сте проститутка, работите на час и Ви се плаща на час. Освен това присъствието ви (допускаме) е необходимо, за да извър­шите съответната услуга.
Ако откриете шикозен ресторант, в най-до­брия случай залата му ще се пълни с постоянно темпо (освен ако не е франчайз).
В тези професии, независимо колко високо платени са, доходът Ви за съжаление е подвластен на гравитацията. Приходите ви зависят от постоянните ви усилия повече, отколкото от качеството на решенията ви. Освен това този вид работа е до голяма степен предвидима.
Да, ще подлежи на вариации, но не дотам, че доходът ви от един-единствен ден да е по-значим от дохода през остатъка от живота ви.
Други професии ви позволяват да прибавите по няколко нули към произведеното от Вас (и към дохода Ви), ако се справяте успешно и то с малко или без никакви допълнителни усилия. Нека да отделим човека на „идеите”, който продава интелектуален продукт под фор­мата на сделка или творба, от човека на „труда”, който ви продава своята работа.

Ако сте човек на идеите, не Ви се налага да работите здраво, а само да мислите интензивно. Извършвате една и съща работа, незави­симо дали произвеждате сто или хиляда елемента.

В квантитативната търговия се изразходва едно и също количество работа както при покупката на сто, така и на хиляда, че дори и на милион акции. С думи прости: това е един и същи телефонен разговор, едно и също изчисление, един и същи правен документ, един и същи напън на мозъчните клетки, едно и също усилие при проверката дали всичко е наред със сделката. Освен това можеш да работиш от ваната си или от някой бар в Рим. Можете дори да използвате предимствата на ливъриджа като заместител на работата.
Същото свойство имат и поп музикантите или киноактьорите.
Оставяш звукооператорите или осветителите да свършат работата. Не е необходимо да се явяваш за всяко изпълнение, за да си изпълнител. По подобие на това и писателят изразходва същото усилие за при­вличането на един-единствен читател, което изразходва и за завла­дяването на няколко стотици милиона.
На Дж. К. Роулинг, авторката на книгите за Хари Потьр, не й се налага да пише книгата всеки път, когато някой поиска да я прочете.

Но нещата не стоят така за хлебаря – той трябва да опече всеки отделен хляб, за да задоволи всеки допълнителен клиент.

И така, мисля, че добре разбрахте разликата между мащабируемите професии и тези, които не са мащабируеми. Вече може ли да отговорите на въпроса:
Коя от двата вида работа, бихте избрали?
Не, не бързайте… Пригответе за нещо, което вероятно не сте очаквали да прочетете в тази статия, а именно:

Бъдете предпазливи с мащабируемите професии, когато търсите работа!

Вероятно очаквахте да възхвалим професиите, които са мащабируеми, тези, в които си стоите спокойно на дивана, докато книгата Ви например се продава на милиони хора. Да, това е страхотно, но вижте защо трябва да внимавате с това!

Ако аз самият трябваше да съветвам някого, щях да препоръчам избор на професия, която не е мащабируема. – Насим Талеб

Колкото и да ни се иска, истината е, че тази работа не е за всеки, даже напротив. Тази работа е за ограничен кръг от хора поради следните причини:
Мащабируемите професии са подходящи само ако сте успели; те са по-конкурентни, предизвикват чудовищни нера­венства и са много по-произволни, с огромни несъответствия между усилията и възнаграждението – няколко човека могат да вземат голям дял от пая, като оставят другите извън играта, без последните да са направили каквато и да е грешка.
Едната категория професии (немащабируемите) са водени от посредственото, средното, умереното. При нея посредственото, взето като цяло, е от значение.
Другата има или великани, или джуджета или по-точно извънредно ма­лък брой великани и огромен брой джуджета. Да видим какво се крие зад формирането на тези неочаквано появяващи се велика­ни?

Представете си съдбата на Джакомо, оперен певец в края на 19. век, преди изобретяването на звукозаписа – един човек, който все още е в една немащабируема професия. Да кажем, че той има предста­вление в отдалечен градец в Централна Италия. Защитен е от голе­мите звезди на Миланската скала и другите големи опери. Чувства се сигурен, тъй като вокалните му възможности винаги ще се търсят в някое кътче на областта. За него няма начин да изнесе пеенето си, нито пък великите певци могат да изнесат тяхното пеене и да поста­вят под заплаха изявите му на местно равнище.
Все още не е възмож­но да съхранява творбите си, затова присъствието му е необходимо на всяко представление, както и бръснарят (все още) е необходим при всяко подстригване.
Така целият пай е неравномерно разделен, но разликите не са драстични, като много наподобява консумаци­ята ви на калории. Нарязан е на няколко парчета и всеки получава дял; великите имат по-голяма публика и получават повече покани от малкия човек, но това не е чак толкова обезпокоително.
Неравенства съществуват, но ние ги наричаме незначителни.
Все още няма мащабируемост, няма начин да се удвои най-голямата по брой публика, без да се пее за втори път. Сега помислете за ефекта на първия музикален запис – изобре­тение, породило наистина големи несправедливости.

Възможността да въз­произвеждаме и повтаряме изпълненията ми позволява да слушам на лаптопа си с часове като фон музиката на пианиста Владимир Хоровиц (понастоящем мъртъв), изпълняващ Прелюдиите на Рахманинов, вместо местния руски музициращ емигрант (все още жив), който е принуден да дава уроци по пиано на общо взето бездарни дечица срещу минимално заплащане.
Въпреки че е мъртъв, Хоровиц взема хляба на горкия човек.
Аз лично бих предпочел да слушам Владимир Хоровиц или Артур Рубинщайн за 10,99 долара на компактдиск, отколкото да платя 9,99 за диск на някой неизвестен (но много талантлив) възпитаник на „Джулиард Скул” или Пражката консерватория.
Ако ме питате защо избирам Хоровиц, ще ви отвърна, че е заради порядъка или заради страстта, докато всъщност вероятно има безброй хора, за които никога не съм чувал, нито ще чуя – онези, които не са успели да се качат на сцената, но които свирят вероятно също толкова добре. – Насим Талеб

Някои хора са доста наивни да вярват, че началото на неспра­ведливия процес е било изобретяването на грамофона, според то­ку-що описаната логика.
Талеб не е съгласен. Убеден е, че процесът е започнал много по-рано, с нашето ДНК, което съхранява информация за личността ни и ни позволява да повтаряме изпълне­нието си без наше присъствие чрез разпространението на гените ни в следващите поколения.
Еволюцията е мащабируема: печелившото (било поради късмет или еволюционно предимство) ДНК ще се въз­произведе подобно на бестселър или успешна плоча и ще стане ши­роко разпространено. Други ДНК ще изчезнат.
Просто помислете за разликата между нас, човеците (като изключим финансовите иконо­мисти и бизнесмените), и другите живи същества на нашата планета.
Освен това големият преход в социалния живот не е настъпил с появата на грамофона, а когато на някого му е хрумнала великата, но несправедлива идея да изобрети азбуката, позволявайки ни по този начин да съхраняваме информация и да я възпроизвеж­даме.
Това се е ускорило още повече, когато на друг изобретател му хрумнала още по-опасната и порочна идея да пусне в действие печа­тарска преса, като така спомогнал за придвижването на текстовете през граници и предизвикал появата на екология, при която всичко отива за победителя.
И все пак къде в разпространението на книжов­ността се крие тази голяма несправедливост? Азбуката позволила ис­ториите и идеите да бъдат копирани с голяма точност и в неограничен брой, без какъвто и да е разход на излишна енергия за следващите изпълнения от страна на автора.
Не му се е налагало дори да е жив, за да бъдат те налице – смъртта е често добър ход за кариерата на даден автор. Това означава, че онези, които поради някаква причина започнат да стават обект на внимание, бързо могат да достигнат до повече умове от останалите и да изместят конкурентите от лавиците.
Във времената на бардовете и трубадурите всеки имал своята ауди­тория.
Разказвачът, както пекаря или бакърджията, си имал пазар и увереността, че не е възможно някой от майната си да го измести от територията му.
В днешно време неколцина получават почти всичко; на останалите не се пада почти нищо. Следвайки същия механизъм, появата на киното измества улич­ните артисти и взема хляба на дребните риби. Но разлика има.
В професии с технически елемент, като пианист или мозъчен хирург, талантът може лесно да се установи и субективното мнение играе сравнително малка роля. Неправда има, когато някой, който се смята за незначително по-добър, получава целия пай.
В изкуствата – да кажем в киното – нещата са далеч по-порочни. Това, което наричаме „талант”, обикновено произлиза от успеха, а не от неговата противоположност.
По въпроса са правени множество емпирични проучвания, като най-забележителните сред тях са на Арт де Вани, проницателен и оригинален мислител, който е изучавал бур­ната несигурност във филмите.

Той показва, че за жалост повечето неща, които определяме като умения, са приписване на умения „след факта”. Филмът създава актьора, твърди той, а голяма доза нелинеен късмет създава филма.

Успехът на филмите зависи силно от заразата. Подобни зарази не важат само за филмите – те, изглежда, засягат широк спектър култур­ни продукти. За нас е трудно да възприемем, че хората не се влюбват в творбите на изкуството заради самите тях, а за да почувстват, че при­надлежат към някаква общност. Имитирайки, ние се приближаваме до другите – т.е. до другите имитатори. Така се преборва самотата. Тази дискусия показва трудността на предвиждането на резул­тати в среда, съсредоточена върху успеха.

Каква професия ще изберете – мащабируема или немащабируема?

Условията на една немащабируема професия е място, където трябва да понасяме тиранията на колективното, рутинното, очевидното и предвидимото. Тези на една мащабируема професия са място, където трябва да търпим тиранията на уникалното, случайното, невижданото, непредвидимото.
Ако работите като зъболекар, никога няма да забогатеете за един ден, но чудесно можете да се отдадете за трийсет години на мотивирано, прилежно, дисциплинирано и редовно занимание с дълбаене на зъби с бор машина. Ако се насочите обаче към мащабируемите спекулации, може да спечелите или загубите богатството си само за една-единствена минута!
В този смисъл ми е доста интересно, какво мислите за това до някъде философско представяне на видовете професии спрямо мащабируемостта?
След прочетеното тук, ако Ви попитат каква работа бихте избрали, какво ще отговорите? Бих искал да чуя мнението Ви в коментарите, където да продължим разговора по темата.

Източник: http://www.lifehack.bg