Категории

Текущо за днес (утре) ...

: 01.05.20, Йордан Стоянов, 529 преглеждания

Най-добрият приятел

куче и котка - приятел

Най-добрият приятел на човека

Един съвременен прочит на понятието „приятел“, доколко го има в наши дни и как се разбира сега „приятелството“.

Най-добрият приятел на Човека е … кучето …
Приятел! – Грешен отговор! – чакайте, сега ще Ви обясня!

Имам си работа на едно място: точно сега малко си почивам и гледам как един ловджия отива при „най-добрият си приятел“. Голяма радост Ви казвам, наистина среща „между стари приятели”! Взима нашият герой една шепа гранули, кучето върти радостно опашка, а той му хвърля само една гранула и казва строго:
– Не! – кучето свежда виновно глава и чака …
– Яж! – кучето веднага лапва гранулата и върти опашка за втора, така половин час!
Ще ти се не видят и гранулите, гладен седявам, ама „като си на каишка“, какво да правиш …
– Ще ловим ли прасенца тази събота, а? – пита, знаете кой.
– „Ще ловим, как няма да ловим… то и слонове и жирафи ще ловя, кво да правя“ – пряка реч наполовина е това – единият философства и дава гранулите, а то – знам ли, кучешка му работа, възможно е (те кучетата) така да обичат, не могат „да си кажат“ (пък  и някой пита ли ги)?

„Яхнете“ тази мисъл и се пренесете в големия град, аз ще Ви „настигна“ след малко!
– Здравей, вече съм при теб отново! Знаеш ли защо се забавих?
Изчаках да се махне „онзи“ и изсипах целия пакет с гранули на кучето – то пък не ги погледна! Ами нормално, то лъгано, лъгано, бито, манипулирано и експлоатирано … как да повярва, че някой ще му даде „ей така“ цял пакет с гранули? Ненормална работа, „кой знае какво си е помислило горкото“ – това не влиза в рамките на „никаква приятелска форма“ – дори за хората!

Продължаваме нататък … да приемем, че и двамата сме … кучета!
Седим си ние кучетата в апартаменти, които не са наши (защото вече сме забравили, че „дивото ни зове“), хранят ни когато други решат и в количества, които други определят … за всичко, което си помислим и искаме … други решават … какво можем само да направим, а: да сме „най- добрия приятел на този другия“! Чудим се с малкия си кучешки мозък „как да му го покажем“, че и неговия мозък е горе долу, колкото нашия и „дали правилно ще разбере „приятелските“ ни послания“! Те, сигурно затова хората казват: „вълците и чакалите (нашите братовчеди – какво ли правят в момента) са много предпазливи и мнителни животни …Еххххх, много е сгрешил онзи от нас, който пръв е повярвал … за едни гранули … обречени сме цял Живот на „приятелства“ … няма да мисля повече за това! Какво мога и аз да измисля с моя кучешки мозък? Най-добре е да отида и да си полегна на постелката …

И въпреки всичко: „Когато споделите на кучето си каквато и да е глупост, то ще ви отвърне с поглед в който се чете: „Боже мой, ти си прав, аз никога нямаше да се сетя за това.“  Дейв Бари

Стига!
Излизаме от кучешкия образ – „вече сме хора“!
Ние сме други … имаме си истински приятели и много ги обичаме!
Ние не ядем гранули!
Хора сме все пак, а какво сме ние хората без нашите приятели?

Шаро се надигна и ме погледна …
– Кажи бе Шаро, кво ме гледаш?
– „Да, бе да, приятели!“

… погледна „приятелски“ Шаро и бавно отпусна глава на постелката …

Автор: Йордан Стоянов
Снимка: Instagram
01.05.2020г. гр. Велико Търново

Прочетете също:
Да разлая кучетата
Глупави кучета няма
Промяната на някои породи кучета за 100 години

Абонамент за месечен бюлетин
   Бюлетинът е напълно безплатен!
Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!

реклама
Безплатен курс Използване на QR кодове – можете да прегледате курса, като последвате тази връзка.

Добави коментар

Можете да използвате these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!

20 случайни публикации