Категории

Текущо за днес (утре) ...

: 05.04.20, Йордан Стоянов, 835 преглеждания

Благодаря ти Боже!

пластмасови защитни очила 

           Не слушаме „себе си“ дори …
          …

          На никого досега не бях разказвал това!
          Бях дете и често ходих за риба, усещах ги пущините, знаех ги къде са – в дълбокото, там където лятото водата е хладна, в дълбоките подмоли – наготово съм получил това знание за да го имам, но с изпитание го разбрах! Лакомията Човешка, да имаме повече от колкото ни трябва, много да имаме … поемах си дълбоко въздух, гмурках се и задържах дъха си, предопределено беше да ги хващам по много! Ооооо, колко риби съм изловил, гордост, греховно голяма гордост беше за мен да се прибера у дома с много риба, да се хваля и да усещам завистта на другите, до един ден, когато …
          Заклещиха ми се лактите, там в дълбокото, не можех да се измъкна, въздухът ми свърши и паниката ме обзе напълно, умирах си хора, там, сам под водата! Нямах въздух … вярвайте ми, умирах! Червени кръгове пред очите ми изрисуваха лика на баба! Да, не на татко, не на майка, баба ми дойде при мен тогава, видях я ясно:
          – Не разливай водата, тя е Божи дар!
          – Гледай къде стъпа, смачка цветето!
          – Не си играй с хляба!
          После я „видях“ в църквата:
          – Запали тази свещ чедо и кажи „Благодаря ти Боже!“ – милата ми баба … с детската си искреност промълвих безпомощно:
          – Помогни ми Боже!- и стана чудо:
          Някаква сила ме освободи от коварната хватка и ме изкара на повърхността! В ръката си държах една голяма риба … по-голяма не бях хващал никога досега!
          Тогава разбрах – само тази единствена риба е била „нужната ми“ днес, бях жив и това беше всичко! Сърцето ми биеше лудо, а в ушите ми биеха камбани! Не знам, колко съм седял така на брега, но после без колебание пуснах другите риби в реката и бавно потеглих към дома! Вървейки, още не вярвайки, че ми се е разминало, за пръв път „видях“ колко е красив Светът и колко безразсъдно глупави и алчни сме ние хората! Чак жалки сме понякога!
          Това запомних завинаги, затова … вече след много години, когато отида за риба и хвана две риби си казвам:
          – Благодаря ти Боже! Имам вече всичко днес! … и се прибирам в къщи при семейството си!
          …
          Гледам сега пред мен и виждам едни очила, пластмасови – покриват добре зоната на очите! Сещам се, че ги купих от Метро преди около месец – видях ги и нещо ми каза „Купи ги!“. Мислех си, „ще работя нещо, ще ги сложа да си пазя очите“ … ама то, за друго ми трябвали … сега си слагам тези очила и една маска (и тя по неведоми пътища Божии дойде при мен) и отивам да купя малко храна … толкова, колкото ми трябва днес …
          …
          Грешни сме всички, много сме грешни … не слушаме дори себе си, а сам Господ е втъкал частица от Него Си в нас, за да бъдем истински Човеци!
          … нищожно малки и грешни, но Човеци!
          Колко малко ни трябва днес … и за него, само трябва да кажем:
          – Помогни ми Боже! – или …  
          – Благодаря ти Боже!
          …
          Всичко се движи и променя (надявам се към нормалност, а доброто да дава посоките) … за човек и дърво не бива да се съди само по един от сезоните му! Да дадем път на радостта, любовта и мъдростта, нека продължим напред и изживеем всичките си сезони!
          … и това да ни прави щастливи!
          Нали?

         Автор: Йордан Стоянов
         05.04.2020г. гр. Велико Търново


Прегледай още: Мравки и хора *** Заканих се и го направих *** Балък *** Щракоще други

Абонамент за месечен бюлетин
  Бюлетинът е напълно безплатен!
Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!

Добави коментар

Можете да използвате these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!

20 случайни публикации