Дюнер с майонеза моля, ...

          Чаках жена си на уговорено място в центъра на града. Срещу мен имаше един Човек, който просеше: не изглеждаше добре, беше лошо облечен и мръсен. Стоеше на това място, защото наблизо правеха дюнери и понякога, макар и много рядко някой минувач се смиляваше над него, но по-често се случваше да доизяде нечии чужди количества, когато идваха в повече.
          От опашката се отделиха момиче и момче, момчето подаде дюнер на момичето. То видя, че е с майонеза и направи цял скандал на момчето, „защо така го е поръчало“, искаше да го изхвърли, но видя бездомния Човек и му го подаде. Чух как той ясно каза:
          – Благодаря, не съм гладен госпожице!
          Момичето направи нервна гримаса и изхвърли дюнера в кошчето.
          Минаха поне двадесет минути, жена ми закъсняваше, но се обади и ме помоли да изчакам, защото „вече идвала“! Днес не бях обядвал, а от дългото чакане изгладнях, не знаех и тя беше ли обядвала, че се замислих да се наредя на опашката. Тя винаги се радва на такива случаи на проявено към нея внимание. Знаех, че има и още един гладен  …
          Приближих се към Човека, който просеше и понеже видях как реагира преди малко, затова го попитах тихо:
          – Господине, ще купувам за мен и за жена ми дюнери, бихте ли приели да Ви почерпя и да купя един и за Вас?
          – Много Ви благодаря!
          – Какво да сложа на дюнера?
          – Каквото Вие прецените господине, аз всичко обичам, майонеза също!

          Автор: Йордан Стоянов

          18.01.2018г.
          гр. Велико Търново
 

Абонамент за месечен бюлетин
	Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката! Име: E-Мail: