Категории

Текущо за днес (утре) ...

: 31.01.18, Йордан Стоянов, 732 преглеждания

Една истинска случка

 
          Имахме една наследствена овощна градина. Татко много я обичаше и полагаше големи грижи за нея – грях имам към него – ако я види в сегашното й състояние ще умра от срам. За мен, като малък тази градина е спомен за сладко похапване около огъня и после здрав сън под някоя сянка. Само който е пекъл месо на огън в гората и се е събуждал в късния следобед от песен на диви гълъби, знае за какво говоря. А какви ябълки, сливи и круши се раждаха там…
          В края на градината имаше една дива череша – дебела и висока, недостъпна за катерене. Само дивите птици имаха привилегията да ядат от плодовете й – относително едри, черни, сладки и малко горчиви, напълно узрели и гордо недостижими …
          Вземах едно малко трионче и една малка брадвичка и отидох при баща си, който работеше в другия край на градината.
          – Може ли да отсека едно дърво?
          – Какво дърво, защо трябва да го сечеш?
          – Голямата череша …
          Като видя инструментите ми и като знаеше колко е голямо това дърво, иронично ме изгледа от главата до петите, засмя се на моя безпочвен детски ентусиазъм и каза:
          – Може! – и спокойно продължи да работи.
          Започнах да режа с триончето от всички страни и с брадвичката да увеличавам среза. Явно тази череша беше в плановете на баща ми да бъде отсечена, иначе нямаше да позволи да наранявам с безсилните си детски усилия и непохватност ствола на това гордо дърво. Работата много не ми вървеше, но онази иронична усмивка ме беше амбицирала. Минаха два часа, аз последователно напредвах … черешата пропука, бавно се наведе на едната страна и с голям грохот падна. Падайки пречупи друго дърво, звукът от което беше зловещо впечатляващ. Аз едвам успях да се отместя в страни.
          И сега виждам, баща ми целия потен и притеснен да бяга към мен, а аз вцепенен, не вярващ на успеха си стоях прав и безмълвен до падналото дърво. Баща ми ме хвана за раменете и ме разтресе:
          – Добре ли си, удари ли се някъде?
          Тогава бях прекалено малък да си направя извода, колко е важно човек да бъде последователен и упорит, когато преследва целите си … и колко е важно човек да знае, какво е успех и да е подготвен за него! Погледнах надолу, стана ми жал за черешата …

           И сега обаче виждам, как баща ми потен и притеснен бяга към мен …
           Няма го вече моя баща, точно на този ден преди 3 години той почина.
           Нека си спомним за него днес!

           Автор: Йордан Стоянов

          13.01.2013 г.
          гр. Велико Търново
 

Абонамент за месечен бюлетин
  Бюлетинът е напълно безплатен!
Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!

Добави коментар

Можете да използвате these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!

20 случайни публикации