Категории

Текущо за днес (утре) ...

: 04.05.16, Йордан Стоянов, 1 225 преглеждания

Шевицата на българката е като икона

Свикнали сме да се радваме на шаренията на българската народна носия. В момента тези дрехи се радват на небивал ренесанс и не са рядкост случаите, когато млади двойки си правят семейни фотографии с носии, характерни за техния регион. Има и случаи в наши дни, в които булката и младоженецът за техния сватбен ден да се обличат в такива дрехи.

 

Но заглеждали ли сме се какво представлява шевицата? Всъщност шевицата в носията на българката е разказ как са се случили светът, боговете, мъжът и жената. За да бъде разчетен кодът, е редно да знаем какви са били представите на старите българи за Света.

Богата орнаментика

Шевиците в дрехата на българката показват нейния социален статус и мястото й в йерархията – в семейството и в обществото. Колкото е по-богата една жена, толкова повече орнаменти и цветове има по дрехите й. Цялата тази пъстрота се появява на пазвата й.

 

При по-младите жени, онези, които още не са минали венчило, шевицата присъства на пазвите им, но те изглеждат просто като цветови завършек на дрехите. Те сам малко на брой, прости и скромно извезани. При възрастните жени цветът около пазвата почти изчезва, там всичко е едноцветено.  При зрялата, богата и плодовита жена, шевицата около пазвата е пъстра и богата на орнаментика.

Символи

 

Ромб

Символите в шевиците са много. Един от основните е ромбът. Това е женското начало. А защо това е женското начало, всеки сам може да си отговори. Ромбът обаче може да има няколко разновидности. От различните съчетания, могат да се получат различни неща.

 

Знакът Х

 

С Х се отбелязва римската цифра 10, това е и знак за умножение или променлива величина в алгебрата, неизвестен или безименен фактор. Х се асоциира и с женските признаци. Знакът Х, също като преграда или край. Да се постави кръст на нещо означава да се спре някакво действие, да се завърши едно дело. Всъщност знакът Х обединява алфата и омегата – началото и края.

 

Тези хиксове са поставени на края на престилката в долната й част, те говорят, че това е краят.

Свастика и сувастика

 

Свастиката в българския фолклор се свързва с култа към Слънцето и светлината. Този символ съдържа в себе си и познание за Вселената. Надали ще се намери друг народ, при който свещеният знак да е втъкан до такава степен в бита и философията му. От ранния неолит през последните 10 000 години прадедите ни са го изобразявали върху всички възможни материали – камък, глина, дърво, тъкан и шевица.

Думата свастика произлиза от санскрит – су асти. Означава буквално „Да бъде добро“, в шевицата тя е едно своего рода пожелание за благополучие.

Дървото на живота

Дървото на живота е митологема. То свързва този свят с отвъдния.

 

Дървото олицетворява цикличния характер на космическата еволюция – живот, смърт – чрез раззеленяването и окапването на листата всяка година. Корените му са населени с дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици – по този начин дървото свързва земния и небесния живот.

 

Короната олицетворява небосвода с неговите реални и свръхестествени обитатели. Стволът разделя небето от Земята и съответства на средния, земния, човешкия свят. Корените символизират долния, подземния свят. То може да се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили. Този символ присъства и в шевицата на българката. Той бива представен по няколко начина. Може да е клонка, завършваща с пиле, може да е човекоподобна фигура, или насложени един върху други триъгълници.

 

Герак

Геракът е птица. Това е гарванът, който е кацнал на световното дърво. Вижте ортаментиката в носията на едната от двете жени на снимката по-долу. Това е баба Стойка от Долни Пасарел (жената в ляво). Носията е на нейната баба, сами си направете сметка кога е правена. В средата на пазвата й е световното дърво, а отгоре, на яката има черно везмо. Това е въпросният герак. Това е символ, който придава завършеност на всичко, простичко казано, той е пазител на семейното огнище.

 

Богинята майка

Богинята майка е друг символ, който присъства в българската бродерия. В повечето случаи тя се изобразява с ромба, за който вече стана дума. Но има и още един образ – под формата на лоза. Самата тя е съставена от други символи, за да се подскаже, че майката има организираща функция.

 

Източник: http://kanal3.bg/

Абонамент за месечен бюлетин
  Бюлетинът е напълно безплатен!
Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!

Добави коментар

Можете да използвате these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!

20 случайни публикации