Проектът Universe 25 – за мишките и хората, едно възможно обяснение…

В края на 50-те и началото на 60-те години американският етолог Джон Калхун провежда редица от експерименти с дребни гризачи с цел да установи въздействието на свръх-популацията върху поведението на индивидите. Най-известната му поредица експерименти са по-познати в популярната култура като „Вселена 25“ и „Раят на гризачите“.
Експериментът.
Доктор Калхун и екипът му създават помещение с 16 сектора, което теоретически би трябвало да могат да обитават около 3000 бели мишки. Условията, в които гризачите живеят са идеални. Има достатъчно храна и вода за всички, няма естествени врагове, които да пречат на популацията да расте, заразните заболявания също са сведени до минимум.

Целта на експеримента е да симулира демографското развитие на човечеството.

Първата фаза (А) трае сто дни, по-малко от сто мишки са пуснати в контролираната среда, в този период гризачите се приспособяват, обособяват си територии и си създават „гнезда“.

Втората фаза (B) продължава около 250 дни. След като вече редът е установен, мишата популация се удвоява на всеки шейсет дни, достигайки около хиляда индивида, в този период използването на ресурсите става неравномерно, въпреки че всеки сектор на хабитата предоставя еднакви възможности.

С увеличаването на демографията – храненето и социалните отношения се извършват групово.

Третата фаза (C) продължава около 300 дни, в които популацията достига до 2200 индивида и престава да расте, това е периодът на „поведенческото потъване“. В това време повечето млади индивиди остават неприети в „общността“.

Цялото жизнено пространство и ресурси се управлява от по-възрастните. Насилието става по-осезаемо. Младите мъжки се борят за одобрение и приемане от другите, някои от тях стават жертви на постоянни атаки.

Женските стават агресивни към мъжките. Не раждат или не се грижат за новородените, при които смъртността достига 96%.

Други индивиди започват да развиват съвсем нов тип поведение. Така наречените „красавци“ не участват по никакъв начин в социалните отношения. Хранят се, когато другите спят и избягват всякакви контакти с околните. Цялото си време прекарват в грижа за себе си.

В последната фаза (D) на експеримента мишата популация започва рязко да намалява и почти изчезва.

Въпреки че контролираната среда би трябвало да може да поддържа 3000 индивида, при достигане на 2200 практически те престават да се възпроизвеждат.

След по-нататъшни проучвания, различни учени доказват – че резултатите, получени от експериментите на доктор Калхун се дължат не толкова на големия брой индивиди, живеещи в ограничено пространство, колкото до свръх-социалното напрежение, породено от съвместното им съжителство.

Паралелът с човешкото поведение е стряскащ.

Почти навсякъде в развития свят, където болестите и гладът са овладени, местната демография е с отрицателен прираст или с намаляващ положителен такъв.

Множество мислители предричат разпада на съвременната цивилизация, анализирайки историята, развитието и упадъка на предишни такива човешки общества.

Според Освалд Шпенглер в „Залезът на Запада“ – всяка цивилизация извършва „генетично самоубийство“. Пак според него, съвременните европейци се намираме в късната есен на нашето развитие и на прага на зимата, а според мнозина, тя вече е настъпила.

Епохата, в която се намираме е уникална с технологичния прогрес, който имаме. Науката обаче, се оказва нож с две остриета за съществуването ни.

Макар приносът и за подобряването на живота и интелектуалното ни ниво да е безспорен, именно на нея се дължи „поведенческото потъване“, в което се намира модерният човек.

Всяка цивилизация преминава през своя собствена форма на нихилизъм.

Развитието на електронната комуникация и пропадането на демографията в развитите страни много красноречиво доказва тезата за асоциалното поведение на индивидите, вследствие въздействието на свръх-социалната среда.

Депресията е обявена за болестта на 21 век, това едва ли учудва някого. Нивата на самоубийствата също се повишават ежегодно.

Самотата се превръща в хронично състояние за все повече хора. Антидепресантите са сред най-често изписваните лекарства – добре е, обаче, да се знае, че ефективността им е недоказана.

Планетата сигурно няма да се пренасели. Според много демографски проучвания пикът на човешката популация ще бъде между 2025 и 2030 година, след това вероятно ще започне да намалява.

Проблемът е, че намаляването на човечеството няма да е равномерно.

Европейците и най-развитите държави от далечния изток ще бъдат най-потърпевши, защото сривът на местната демография вече е започнал.

Може би сме на прага на „генетично самоубийство“ и не е лошо да си го знаем…

Източник: http://www.lentata.com, автор Янислав Стойчев