Категории

Текущо за днес (утре) ...

: 09.09.17, Йордан Стоянов, 806 преглеждания

6 разказа от 55 думи с неочакван край

 

Висше образование
– В университета само търкахме пейките – каза Дженингс, докато миеше мръсните си ръце. – След всички тези съкращения на бюджета, няма да ви научат много, просто пишат оценки и всичко си върви както обикновено.
– А вие как се научихте?
– Не сме се научили. Впрочем, можеш да погледаш как работя.
Медицинската сестра отвори вратата:
– Доктор Дженингс, викат ви в операционната.

Автор: Рон Баст

Лош късмет
Събудих се от жестоки болки по цялото тяло. Отворих очи и видях медицинската сестра, стояща до леглото ми.
– Мистър Фуджима, – каза тя – имахте късмет. Оцеляхте след бомбардировките над Хирошима преди два дни. И сега сте в болницата. Вече нищо не ви застрашава.
Едва дишащ от слабост, аз попитах:
– Къде съм?
– В Нагасаки* – отговори тя.

Автор: Алън Е. Майер

Времето и парите
На 20 години той беше работохолик, а на 30 стана богат.
– Времето е пари – винаги говореше баща му – Не кръшкай и ще видиш – ще заработиш много повече пари.
Когато навърши 38, бизнесът му изведнъж фалира, жена му го напусна, а той се разболя сериозно.
Докато се възстановяваше, той се припичаше на слънце и говореше на децата си:
– Времето си е време, а парите са си пари.

Автор: Дъг Лонг

Професионална етика
– Искате да я проследя, така ли? – попитах своя нов клиент.
– Да.
– Ще се нуждая от нейна снимка.
Той ми подаде снимката й.
– На ваше място и аз щях да се притеснявам.
Той се опита да се усмихне. Не се получи.
– Дръжте ме в течение.
Той си тръгна. Аз се запътих към вкъщи.
– Какво ново? – поинтересува се Луиза.
– Мъжът ти ти няма доверие.
– Нищо чудно. – засмя се тя.

Автор: Патрик Харингтън

Смърт по съседски
Вчера почина съседката ми. Роберта беше едра жена с пищни червени коси, на които аз просто се възхищавах. Макар че не беше много общителна, тя проявяваше голям интерес към мен. Което ме смущаваше. Ние едва се познавахме.
След погребението, племенникът на Роберта ми даде една кутия. На нея беше написано: „Скъпа Катерина, завещавам ти моята червена перука. Твой съсед, Робърт Рейтинг.“

Автор: Марк Янг

Съдба
Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези.
Гледахме я с недоумение.
После в един глас казахме: „Може да я хвърлим още веднъж, а?“

Автор: Джей Рип

Източник: http://www.gnezdoto.net

Абонамент за месечен бюлетин
  Бюлетинът е напълно безплатен!
Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!

Добави коментар

Можете да използвате these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!

20 случайни публикации