Това тежко време от проблеми, ръжда, нафта и надежди, зачена и роди нещо ново – понятието „тежка техника“. Появи ли се някакъв проблем – веднага се изпраща в района „тежка техника“ и нещата се оправят! Даже не е задължително да пристигне – само новината, че към „района пътува тежка техника“ е достатъчна, защото такава новина дава сили, упование и надежда.
Това не е „нещо ново под Слънцето“, но дотолкова се измени семантично и така влезе в душите и устите на хората, че вече си заслужава да се говори за нея, като за „специална категория“.
Не знам, как вярно бих могъл да опиша този феномен, но предполагам:
– тя е принципно стара, но не е задължително;
– тя е високо приложима навсякъде, но не е задължително;
– тя е строго специализирана, но не е задължително;
– тя е част от силови структури и решения, но не е задължително;
– тя идва сама при нас, но не е задължително;
– тя е идейно нова, за да е ефективна, но не е задължително;
– тя е нужна само в периоди на криза, но не е задължително;
„Всички неподвижни, фиксирани структури са неспособни да се адаптират и огъват. Истината обаче се крие извън неподвижните неща.“ китайска поговорка
Тя е действително „тежка“, защото на практика само това знаем за нея!
Тя винаги оправя нещата, но това най-вероятно е …
… вярно – мързелът на хората ги кара винаги да чакат „тежка техника“ за „да ги оправи“. По-рано викаха „неволята“, но това остана само в приказките … Сега разчитаме на надеждата, която разбира се „умира последна“, но преди да се случи това, дали да не направим нещо все пак със себе си? Понякога е нужна само лека ПРОМЯНА, за да не се налага използването на „тежка техника“!
Аз вече не мисля да чакам „тежка техника“!
Ааааааа, за подправките на промяната ли питате, там универсална рецепта няма …
Автор: Йордан Стоянов
Добави коментар