Категории

Текущо за днес (утре) ...

: 08.09.16, Йордан Стоянов, 893 преглеждания

Сън ли бе, или наяве … една почивка в бяло, зелено и червено!

Пътувахме добре и въпреки засиления трафик, пристигнахме навреме. Мястото веднага очарова сетивата ни! Простор и красота! Настанихме се в голяма къща на два етажа с изглед към морето – всичко бе проектирано с много мисъл и строено с „достатъчно“ средства. Първите впечатления веднага ни обещаха желаните удобства и конфорт! Огледах къщата, имаше всичко необходимо за да се чувстваме добре, такава беше и общата „семейна оценка“. Седнахме на чаша кафе „за да си кажем Добре дошли“ и после бавно разопаковахме багажа си. Така започна нашата кратка почивка!
 
Мястото, наистина беше чудесно, зелените площи пред къщата създаваха „наше пространство“, имахме и свой басеин. „Отворения стил“ и организация на курорта позволяваха многовариантни решения за туризъм, плаж, спорт и всичко, за което може да се досетите. Средата подтикваше към размисъл, човек поставен в такива условия започва дори да мечтае и да прави смели планове за бъдещето. Ей, така! – хубаво му става на човек понякога, радва се душата му някак си! Целия интериор, всичко около нас направляваше действията ни и подсказваше решения за всяко време на деня. Един път над нас прелетя туристически хеликоптер – в такива мигове всеки иска да е на борда на машината, но тогава, доволен от живота, небрежно изпратих с поглед равния му полет. Най-впечатляващи, бяха гледката, чистия въздух и тишината, а вечер – звездите! Така изминаха два дни в безвремие и приятни мигове … обиколихме района, позволихме си много удоволствия! Много отдавна не се бях чувствал толкова добре! С две думи – чудесна почивка! Раят беше тук на Земята, създаден специално за нас на територия от три квадратни километра в рамките на нашата държава – едни обикновени българи … да, сега ние бяхме част от Рая …

На третия ден в къщата до нас пристигнаха наематели – макар достатъчно отдалечена от нашата, високият им говор провокираше познавателни напъни, относно тяхната народност – заложихме на „туристи от Германия, Полша или Русия“. Вече беше започнало да се стъмнява, когато „като от гората“ излезе млад и силен мъж, носейки десет литрова туба с минерална вода и пълна торба с хранителни продукти. Последваха указания на немски за „вярната посока“ и човекът с продуктите изчезна, както беше се появил.
 
След малко, започнаха сериозни приготовления … висока музика, като с нож преряза тишината, детски крясъци разплискаха водата в басейна ни, гъст, натрапчив дим от печено на барбекю месо изпълни простора и цялата къща. Извадих малко от моите запаси с търпимост и отидох да прибера от басейна четеца си и няколкото използвани от нас чаши.
– Здрасти! Водя тука едни германци, да им покажа за ко стааа въпрос! Музиката ли – сега шъ й сменя!
– Здравейте, музиката не ми пречи, дойдох само да взема тези използвани чаши! – отговорих аз.
Върнах се и седнах на масичката на верандата. Никой не позна, нашите съседи бяха българи! Пушекът от барбекюто тотално изпълни пространството, прозвуча нова музикална вълна – Цеца …
– Тъз ли, суровай още, гледай, как съ смълиха, да ги … в …., големи мошенници!
– Was, was … (немски – „какво, какво?“)
– Нищо бе, нищо, пий си чая! Няма свинско тука, тез съ пилишки, вземах и от тях десет, да има ей тъй за пърлама! Павлино, яла малко ма, чи не моа да съ разбера с човека! Ко мъ гледаш, няма да има за тебе, за тебе после …
 
Цяла вечер … Цеца, смях и глъчка, голям купон! „Моите хора“, тотално не се вписваха в пейзажа! Те ме обезоражиха с контраста, който брутално наложиха над всички почиващи около нас! Наистина, признавам, че в началото леко се раздразних, но само в началото! Простих им, защото съм българин, свикнал на подобни сцени, не знам обаче, за другите туристи. Какво му трябва на човек да е щастлив? – това, че някой се чувства така, основание ли е някой друг да протестира, като се позове на вътрешен правилник за спазване на тишина и други подобни регулаторни мерки? Дали всички ние, като българи сме „имунизирани“ срещу подобен емоционален и физически тормоз или на малки глътки каляваме душите си в търпимост към другите в името на това да сме заедно! Всъщност, зависи, много зависи от дозата, но засега нека оценя поведението си като „толерантно отношение към новодошлите“ – все пак това могат да направят само българите, нали?
 
Вечерите през септември са вече хладни, но ние решихме да се храним навън. Пак така от нищото се появи „моя човек“ с чиния в ръце, приближи се и благо каза:
– Нося ти тука една пържола … тооо, окадихме района, шъ извиняваш! Да нямаш помпа в колата, питах едни румънци, нямат, накупили си модерни коли, кът му спадне на човек някоя гума, да съ чуди ко да праи!
Купона дълго се вихри с пълна сила, но изведнъж всичко утихна!
Вече беше пределно късно, когато реших да изпуша една цигара преди лягане … тихо и спокойно, както в първите дни, когато …
– Ейййййййй, кеф, маааама му стара! Павлино, усили малко! – „моят човек“ беше в своя Рай! Прозвуча една песен на Цеца – „Трепни“ – за всички нас! – викали ли сте на мач при вкарване на решаващата дузпа след продълженията, това там е шепот в сравнение с тътена „кеф, мама му стара“.
 
До мен, на верандата, плахо се приближиха две кучета, едното помириса съхнещата ми хавлия на простира и не знам още какво щеше да направи, защото почти веднага, по команда и двете се скриха в тъмнината по посока на моите съседи!
– Къде ходите бе маймуни! Що Ви взех изобщо, да слушам акъла на жена си! На! Ето и за тебе, да разберете, че и аз съм човек! Айдееее, лягайти до колата, да я пазити, че знам ли?
В този момент се включи системата за поливане на тревните площи. Към небето шумно се издигна мощен фонтан от водни пръски.
– Бах мамаму, спука се неква тръба! Павлино виж къв беше онзи телефон, абе оставяй ги, да съ опраят!
Бавно допуших цигарата си и легнах!
 
Мислех си за вечерта …
Макар и твърде шумни, чак безпределно нагли, съседите ми, не успяха дори ни най-малко „да развалят“ нашата вечер! Дадох си сметка, че всъщност те надделяха над всички и бяха в центъра на носещите се в пространството смях и веселба! Те обсебиха изцяло района, целия Свят беше техен, заляха всички с доброто си настроение, до степен на самооценка „аз щастлив човек, като тях ли съм?“! Те се чувстваха идеално, забравиха за всичко свързано с норма и достатъчност. Всичко бе, „като за последно“, може би водени от страх, че утре нещата няма да са вече същите. Тук са за кратко, възползваха се максимално, грабейки с пълни шепи от живота … докато може! Всеки от нас изживя „своята слава по своему“ паралелно във времето без да пречи на другия? Кой обаче, беше носител на истинското, родно самосъзнание и български ценности? Някой направи ли компромис с принципите си, за да може другия да „прояви изцяло себе си“? Как да оценя всичко – дали номерът на колата ми ме беше издал, че съм българин и някой чистосърдечно очакваше да му помогна? Помпа ли му трябваше на „моя човек“ или просто беше решил да ми даде част от храната си – така символично, разбирайки, че българина никога не трябва да остава сам и „плати“ с конфузното си „шъ проштаваш“! Все пак той не дойде при мен с „празни ръце“! А може би особено важна за него беше малката „общност“ с която ни изненада съдбата да бъдем дори за една нощ „добри съседи“? Чувствах го много различен, но имаше нещо, много важно – той вдъхваше у мен доверие и подхранваше чувството ми за „човешка близост“! Сигурен съм, че ако аз се нуждаех от помощ той щеше да приеме моят проблем, като негов! Кой тази вечер беше „българин“ и дали това понятие е и част от понятието „румънец“, „поляк“ или „англичанин“? Какво мислеха за нас другите почиващи в района? Как щеше да завърши вечерта, ако всички ние бяхме в Австрия, Швейцария или по-близо – в Унгария?
Неусетно съм заспал …

Станахме рано, закусихме и си приготвихме багажа!
Излезнах навън! Беше тихо!
Колата на моите съседи я нямаше!

Сън ли бе всичко, или наяве …

P.S. Преди да се кача в колата и да отпътуваме видях на велосипедната алея мазно петно и множество мравки довършващи оскъдните остатъци месо от оглозган кокал … малки мравки – зарадвах им се …

Автор: Йордан Стоянов

Абонамент за месечен бюлетин
  Бюлетинът е напълно безплатен!
Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!

Добави коментар

Можете да използвате these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Не забравяйте да коментирате прочетеното или да го споделите!

20 случайни публикации